Руските ядрени доставки имат важно значение за европейския енергиен сектор и могат да предизвикат сериозни смущения в ЕС, пише Андрю Уокър, Би Би Си.

След свалянето на малайзийския пътнически самолет миналата седмица лидерите от Европейския съюз за пореден път се сблъскват с въпроса как да отговорят на Русия заради ролята й в украинската криза. Те в много по-голяма степен в сравнение със САЩ не са склонни да действат твърдо.

ЕС лесно може да си самопричини големи икономически вреди най-очевидно, ако Русия отговори, като врътне кранчето на газа.

Русия е и много важен износител на петрол, въпреки че това е по-ликвиден пазар, на който не е чак толкова трудно да намериш алтернатива, ако влезеш в конфликт с някой голям доставчик.

Руските ядрени доставки обаче също играят значителна роля в европейския енергиен сектор и имат потенциал да предизвикат сериозни смущения в ЕС.

Ядрената енергия е важен източник на електричество в Европейския съюз. Някои страни членки, по-специално Германия, планират постепенно да я извадят от употреба. Но дори при това положение разчетите на ЕС от миналата година предвиждаха над една пета от електричеството в съюза да идва от атомни електроцентрали до средата на века.

Около половината страни от Европейския съюз имат някакви ядрени мощности, въпреки че са налице подчертани различия между отделните държави.

Във Франция, която е най-големият производител и потребител на ядрена енергия в света, 75% от цялото производство на ток идва от атомни реактори. Във Великобритания делът на атома е 18%, а Италия е най-голямата европейска икономика без ядрени мощности.

Руска връзка
Русия попада в тази картина на няколко места.

Първо, тя е важен доставчик на суровината за ядреното гориво - урана. Има международен пазар за уран, така че има и алтернативни източници. На Русия обаче се пада дял от 18% от снабдяването на ЕС (след Казахстан и Канада) и затова прекъсването на доставките не е толкова просто.

Второ, уранът трябва да бъде обогатен, за да стане подходящ за производство на електроенергия - и около 30% от тази работа е вършена от руски компании.

Има и друг потенциален източник на уязвимост. В ЕС има значителен брой по-стари атомни реактори, проектирани от Русия - общо 18. Това отразява политическите отношения със Съветския съюз в миналото.

Финландия, която никога не е била официално част от съветския блок, но поддържаше близки отношения с него, има два, а и всички реактори в България, Чехия, Словакия и Унгария са руски. Унгария освен това сключи с Русия споразумение за построяването на още два.

Стратегически уязвимости
Тези реактори задоволяват значителна част от нуждите на много от тези страни от електроенергия - повече от 50% в Словакия и над 45% в Унгария.

Горивото за съответния реактор освен това трябва да бъде доставено в съответна форма, наречена горивна касета, която да отговаря на специфичните му характеристики, и това за руските идва от руска компания, ТВЕЛ.

Така че всяко нещо, което наруши доставките на горивни касети, необходими за реакторите на тези страни, ще е сериозен проблем за тях.

В документ, подготвен неотдавна от Европейската комисия, се посочва следното: "Няма диверсификация, нито резервни мощности в случай на проблеми със снабдяването (било то по технически или политически причини)."

Комисията продължи с твърдение, че "в идеалния случай диверсификацията на производството на гориво също трябва да стане факт, но това ще изисква известни технологични усилия заради модела на различните реактори."

Други страни от ЕС, включително Великобритания, не са изложени на този специфичен риск.

Ядрената енергия има определени технически характеристики, които смекчават някои безпокойства за снабдяването. Един атомен реактор е презареждан с гориво само от време на време - обикновено на всеки 12 до 24 месеца при съвременните модели. И ако дадено насрочено презареждане бъде пропуснато, съответният реактор може да продължи да функционира с намаляващо производство.

Ядреното гориво освен това е по-лесно за складиране в големи количества в сравнение с въглищата или природния газ, тъй като неговият обем е много по-малък.

Има изобилие от причини страните от ЕС да са предпазливи, що се отнася до затягането на санкциите срещу Русия. Необходимостта от ядрени доставки е само една от тях.

Ястреби и гълъби
Британската група Open Europe направи анализ на официални изявления по темата, като се опита да класифицира страните според това доколко са "ястреби" или "гълъби" по въпроса за санкциите.

Въпреки че своеобразният индекс безспорно не доказва нищо за мотивите на съответното правителство, е удивително, че нита една от държавите с руски реактори не е "настървен ястреб".

С изключение на Чехия всички те са поне малко към лагера на "гълъбите". При това една от тях - България - е настроена най-меко според критериите на Open Europe.

Заслужава си да бъде повторена една особеност. Природният газ е големият въпрос в търговските отношения между Русия и ЕС, но ядрената енергия също е от значение.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase