Европейският съюз имаше амбицията да интегрира Украйна, Молдова, а също Грузия и някои бивши югославски републики през 20-те години на 21 век. Тези перспективи, които сега вече може да се определят като "оптимистични", бързо бяха помрачени, първо, заради икономическата криза, а после и заради натиска от Москва, пише Михаел Ламбер в електронно издание "Атлантико"

"Меката сила" на Европа, която се основава до голяма степен на доброто финансово управление и борбата с корупцията, се намира днес във временна задънена улица заради политическата и икономическата ситуация в новите страни членки /приети през 2004 г. и през 2007 г./.

Но няма да критикуваме самото функциониране на европейските институции, нито европейския проект, който си остава един от най-новаторските заедно с АСЕАН, а по-скоро ще изтъкнем особеността на новите членки и на значението на националното измерение, за да обясним разликата в развитието на страните членки на ЕС. И макар хората все още да са склонни да правят разлика между Запада и Изтока, то днес изглежда по-логично да говорим за Северна и Южна Европа, които се противопоставят една на друга както в икономически, така и в политически план.

За да направим бърз преглед на ситуацията, е достатъчно да обърнем внимание на речите на френските и британските евроскептици, които не се колебаят да критикуват институциите, използвайки аргумента за лошото икономическо представяне и корупцията в Румъния и България, или сочейки идентичностните отклонения в Унгария.

Парадоксално, евроскептиците рядко споменават Естония или Полша, които са смятани за част от Изтока. Този пропуск се обяснява с това, че е трудно да се критикува Полша, чийто БВП се удвои в периода 2004 г. - 2014 г. и която понастоящем е играч, който не може да бъде пренебрегван, когато става дума за европейско-руските отношения. Естония също не остава по-назад в това отношение. Тя по нищо не отстъпва от икономическите постижения на Полша и днес е лидер в областта на информатиката и на киберсигурността.

Евроскептиците сочат с пръст онова, което плаши, и се въздържат да припомнят, че икономическите постижения на техните собствени страни са доста по-малки в сравнение с тези на някои нови европейски членки.

На какво се дължат различията между гореспоменатите източни страни, чиито икономически и политически системи често остават непознати, можем да разберем чрез съпоставка на тандема Естония - Полша с триото Унгария-Румъния-България.

Унгария, Румъния и България - структурни или културни проблеми?

Унгария често изглежда като страна, в която крайната десница процъфтява, а евроскептицизмът властва. Унгария има стратегическа позиция в Европа, но трябва да разрешава и вътрешни проблеми, по-специално миграционни, които са трудни за разбиране за онези, които не живеят там. Но основният проблем на Унгария не е толкова нейната настояща ситуация, колкото нейното минало. За унгарците, които някога са били в сърцето на империя, днес е трудно да бъдат на втори план в Европа и в света. Тази имперска носталгия обяснява крайнодесните тенденции, които не са свързани само с многото роми, живеещи на унгарска територия, но и с чувството на унгарците, че те са под контрола на институции, които взимат решения вместо тях.

Що се отнася до Румъния и България, тук трябва да изтъкнем факта, че това са страни, в които културният фактор играе важна роля, а това обяснява трудното прилагане на реформи и засилването на неравенствата.

Румъния е „латинска“ страна и противно на Естония, която се вдъхновява от скандинавската култура, за пример й служат Франция, Испания и Италия - страни, в които корупцията присъства повече и в които елитите се обновяват бавно.

Но православната култура на Румъния кара жителите да се сравняват със страни като Гърция, Украйна или Русия, които не са пример за модернизиране и добро икономическо управление.

Тези две влияния - „латинското“ и православното - пораждат у румънците визия за Европа и за света, която е различна от тази на скандинавските страни и на Германия. Това сравнение обяснява прекалената толерантност на елитите към корупцията и по-голямата лекота, с която населението я приема.

Тъжно е, че корупцията може да бъде факторът, който вреди на икономическото възстановяване на някоя страна и преди всичко на разпределянето на богатствата й. Можем да констатираме по улиците на Букурещ различия между жителите. От една страна са онези, които се опитват да се справят, а от друга – онези, които се възползват изяло от отварянето на страната към света и от глобализацията.

Въпреки това трябва да се отбележи, че Румъния напредва, което свидетелства за предимствата, с които тя разполага, а именно енергийни ресурси, образовано население и качествени румънски депутати, които се хващат на работа, когато например става дума за преговори между Европа и Русия или за Молдова.

Заради икономическата криза от 2008 г. Румъния загуби време, защото поради намаляването на растежа управляващите елити не успяха да се обновят бързо. Освен това румънските граждани очакваха и очакват още много реформи в една система, която се нуждае от време, за да ги приложи. Накрая трябва да се добави, че нетърпението на румънците и тяхната силна мобилизация за критикуване на системата са елементи, които свидетелстват за тяхното желание да напредват.

По отношение на България гражданите й са първите, които страдат от икономическата стагнация и от задълбочаващите се различия между богати и бедни. Трябва да прибавим и културната близост с Русия, която обяснява отчасти евроскептицизма, който е толкова голям, колкото и във Великобритания, тъй като рускоезичните медии представят лоши образи на ЕС и НАТО.

Проблемът на българите е, че те често взимат за модел славянските страни вместо страните от Северна Европа.

Естония и Полша - реваншът на естонския технофил и на полския водопроводчик

Естония е страна със скромни размери на брега на Балтийско море и с определено северна култура. Въпреки че тази дефиниция се оспорва, тя изглежда най-подходяща да характеризира тази лутеранска страна, говореща угро-фински език.

Парадоксално, но тази представа, която имат естонците за своята страна, ги тласка да вървят напред и обяснява отчасти техния успех. Скандинавските страни са известни с най-ниския ръст на корупция в света, с опазването на околната среда и с най-равнопоставените общества.

Естонското правителство, което иска да отговаря на тези стереотипи, трябваше да работи по трите гореспоменати точки, намалявайки социалните различия, въвеждайки стандарти за опазване на околната среда и преди всичко борейки се активно с корупцията. Борбата срещу неравнопоставеността беше една от причините, поради които по-голяма част от населението на Естония успя да получи достъп до ресурсите й, а това доведе до увеличаване на потреблението и да ограничи съсредоточаване на богатствата в ръцете на малцинство.

Борбата за спазване на екологичните стандарти застави страната да ограничи потреблението на фосилни горива, което намали нейната енергийна зависимост от Русия и бюджетния дисбаланс между вноса и износа й. И накрая, желанието за борба с корупцията доведе до подмяна на старите елити и до създаване на нови идеи.

Желанието на правителството да се бори с корупцията също обяснява желанието му да се съсредоточи върху информационните технологии. Естония разполага със средства за електронно управление на информацията, свързана с нейните граждани - от купуването на автобусни билети до издаване на рецепти. Достъпът до тези данни позволява да се следи за евентуални отклонения от системата в момент, в който страните от Западна Европа се притесняват все повече от последиците от злоупотребите със социалните им системи. Същото е и при гласуването по интернет, което позволява на правителството в Талин да гарантира, че няма да има измами от типа тъпчене на урните с бюлетини.

Що се касае до Полша, стратегията на управляващите беше радикално различна. Полските икономически постижения не могат да се обяснят по същия начин като тези на Естония. За разлика от малката Естония Варшава реши да се отвори към света и да използва азиатските икономически методи, по-специално китайските. Варшава обособи свободни търговски зони близо до Германия, което позволи на европейските и на чуждите компании да се установят в тази страна и да се възползват от близостта с Германия. Полша се опитва да инвестира в университетската си система и да създаде елити.

И накрая, Полша се възползва от значителното предимство, което имаше спрямо Западна Европа, където растежът е в стагнация. Страната беше единствената в Европа, която не изпадна в рецесия и чийто БВП нарасна. Колкото и необичайно да изглежда, една страна, чийто БВП нараства, преживява и обновление на своите политически елити, защото трябва да се назначават нови хора в администрацията, която се разширява, за да отговори на промените в страната.

Полша, която през 2004 г. беше възприемана като опасност /заради прочутия полски водопроводчик/, днес е играч в европейската дипломация, който не може да бъде пренебрегнат заради своите методи на действие.

В обобщение на всичко това трябва да се каже, че днес идентичностният модел има по-голямо влияние, отколкото икономическият контекст сам по себе си. Пример за това е полският растеж в разгара на кризата в периода 2008 г. - 2012 г.

Важно е да се знае, че членството в ЕС не води до просперитета на дадена страна, нито пък доброто прилагане на брюкселските препоръки, които често пъти са правилни /но много правителства трудно приемат този факт/. Националните политики, борбата с корупцията, обновяването на елитите и качеството на университетите, които да подготвят такива елити, са факторите, които влияят на икономическите постижения на дадена страна.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase