Стратегията на Москва в Сирия тласна Запада в задънена улица, но той може да се върне в играта, ако руската военна кампания забуксува и нуждата от сътрудничество надделее над политическите сметки, смятат експерти.

Откакто започнаха руските въздушни атаки, продължили във вихрено темпо, и Москва демонстрира своята морска сила с удари на крилати ракети, международната коалиция начело със САЩ изгуби тренинга, събран в сирийския конфликт, пишат  Валери Льору и Ерик Рандолф от Франс прес.

Руснаците "създават зона под свой контрол над Сирия и претендират за превъзходство във въздуха, каквото имаше досега Западът", коментира Тома Гомар, директор на Френския институт за международни отношения (IFRI) в Париж.

Самолетите на коалицията продължават акциите над Сирия, но са притеснени от руските самолети Су дотам, че се отказват от някои мисии, признава дори Пентагонът.

В сряда руснаците съпроводиха въздушната си кампания с изстрелване на 26 крилати ракети от кораби в Каспийско море, на 1500 километра от сирийския театър на бойни действия.

"Това е крайно силно политическо и стратегическо послание (. . .) Русия засилва своето неядрено възпиране" със способност да нанася удари в различни военни театри, изтъква Тома Гомар.

Стреснат, Вашингтон обвинява Москва, че действа на първо място в интерес на сирийския президент Башар Асад, и предрича на руската армия скорошни човешки загуби.

Американците всъщност безпомощно наблюдават руските бомбардировки срещу сирийската "умерена" опозиция, която напразно се опитваха да структурират и сплотят.

Усилия да се избегне война с Москва

Също както в Грузия през 2008 и в Украйна през 2014 г., Западът отхвърля възможността за военен отговор - единствения, "способен незабавно да спре руските операции", заявява Игор Сутягин, военен експерт от лондонския Кралски институт на обединените служби (за изследвания в областта на сигурността и отбраната - Royal United Services Institute, RUSI).

"Никой от Запада няма желание да започва война с Русия. Ескалацията би могла само да предизвика повече насилие, повече емиграция", казва Джулиън Барнс-Дейси, аналитик от Европейския съвет за външна политика в Лондон.

Засега всеки лагер гради собствена "сфера на влияние": руснаците - в Западна Сирия, където се намира Башар Асад, а силите на Запада - в източните региони, където ще продължат още по-интензивно ударите срещу групировката "Ислямска държава" (ИД).

"Всички обаче признават, че по проблема с ИД не може да се действа, без да се мисли по-мащабно за този със Сирия, и че ще се наложи руснаците и западняците да работят в сътрудничество", добавя Джулиън Барнс-Дейси.

Русия според експерта също носи "тежка отговорност" в кризата, защото ударите в хода на кампанията й може да тласнат умерената опозиция в обятията на ИД, засилвайки десеторно джихадистката заплаха.

"Да се надяваме, че Москва ще упражни натиск върху Асад, за да не бъдат вече хвърляни варели с експлозиви над цивилни и да се отвори път за хуманитарна помощ, алтернативна на предлаганата от джихадистите", заключава Барнс-Дейси.

Прагматизмът на Путин

Господарят на Кремъл Владимир Путин зрелищно си възвърна формата на международната сцена, като предложи широка коалиция срещу ИД от трибуната на ООН, а после предприе атаки в Сирия - но победата му не е сигурна.
Той може да закрепи Башар Асад на поста му, да затвърди стратегическите интереси на Русия в региона и после да преговаря от позиция на силата.

Ако обаче тази маневра не постигне целта - "там на място те си дават сметка колко е слаб Асад", - руснаците може би ще решат "да свалят картите с цел сближаване на позициите", прогнозира Камий Гран, оглавяващ Фондацията за стратегически изследвания (FRS) в Париж.

Според него руската стратегия, включваща открита подкрепа за Асад и брутална употреба на сила, "не е достатъчно нюансирана, за да проработи" - "риториката на кръстоносците води до катастрофа".

"Путин обаче умее да бъде прагматичен. В Украйна той спечели играта от Минск (мирния процес, бел. на АФП) донякъде защото осъзна, че има силна позиция и може да постигне повече, отколкото след половин година", подчерта аналитикът.

Ако дипломацията надделее отново, протагонистите в кризата биха могли да вземат за пример формата, използван в случая с иранската ядрена програма - "5 + 1" (петте членки на Съвета за сигурност плюс Германия), преговаряли с Техеран.

"Време е пак да прибегнем към този формат, който даде резултат в други кризи, смятани за неразрешими (. . .), и би отворил път за участие на Иран, ключов играч в Сирия, без който не може да има решение", смята Юджийн Ръмър от американския аналитично-изследователски център "Карнеги".
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase