Узбекистан – отива си един тиранин или идва хаос?

Каримов, незаслужаващият сякаш внимание сив човек излезе хитър политик
31 авг 2016 19:50, Елка Василева
81
Узбекистан – отива си един тиранин или идва хаос?
Ислам Каримов. Снимка: архив, Reuters

Независимо кога и как ще бъдат потвърдени противоречивите съобщения за кончината на 78-годишния узбекистански президент, шансът Ислам Каримов да се върне в голямата политика изглежда изключително малък.

Измежду лидерите на съветските републики от 1991 г. на власт остана само един, (казахстанският президент) Нурсултан Назарбаев. Историята неумолимо се движи напред, отминава и епохата на Каримов след 25 години суверенно управление в Узбекистан - с това приключва смяната на поколенията в управлението на републиките в Централна Азия, пише Максим Артемиев, сп. "Форбс", руско издание.

Още по темата

Житейският път на Каримов е образцова биография на един съветски човек, станал несъветски не по своя воля. Роден е през 1938 г. в Самарканд, най-древния град в региона, изгубил обаче статута на столица още преди няколко века. Детството на президента е обвито в най-безумни слухове и догадки, често тиражирани от негови противници. Яснота идва от момента, когато го приемат в Ташкентската политехника - това говори за много неща, защото малцина късметлии получават тогава висше образование, особено в Централна Азия.

След няколко години в производството Каримов започва работа в републиканския планов комитет, Госплан, където се труди 17 години без прекъсване и стига до първи заместник-председател, а след това три години е финансов министър на Узбекистан.

Перестройката го заварва на този пост. Както знаем, сред най-ярките черти на периода е "памучната афера" - антикорупционната кампания в Узбекистан, придружена с шумен пиар, върху който мнозина градят кариера. Чистката сред местния политически елит издърпва нагоре кадри от втория ешелон. Каримов оглавява за известно време Госплан, после го пращат за три години първи секретар на партийния комитет в Кашкадаринска област. Регион без особено значение, но щом през 1989 г. се налага да бъде сменен Рафик Нишанов (жив и до днес!), станал председател на Съвета на националностите във Върховния Съвет на СССР и първи секретар на узбекистанската компартия - за изненада на мнозина изборът пада върху Каримов.

Така бившият скромен служител от Госплан застава начело на една от най-важните републики в СССР. Дотогавашното развитие на Съюза не би му оставило шансове да стигне такива височини - икономистите плановици не претендират за главни роли - но бъркотията с перестройката допринесе за стремителния възход на неочаквани кариери.

Каримов се очаква да оправдае надеждите на одобрилия го Център, свързани с "демократизация" и "гласност", и същевременно да се впише във вековните модели на поведение, присъщи на вождовете от Ориента, включително да сведе до минимум ефекта от "памучната афера", гледана с лошо око в републиката.

Още повече мъчнотии среща Каримов през 1991 г., когато разпадането на Съветския съюз го прави президент на самостоятелен Узбекистан. Независимостта връхлита страната ненадейно и против волята на нейното население. Каримов е изправен пред множество задачи едновременно. Трябва да изобрети национална идентичност (узбеките като народ са конструирани от съветската власт) и да измисли такъв вариант на родната история, който да отговори на въпроса: защо му е независимост на Узбекистан?

Трябва и да уреди множество гранични спорове, най-вече с Киргизстан и Таджикистан, при положение че границата не е ясно маркирана, а териториалното разпределение на етносите тъне в неразбория. Тази задача се преплита със спора за водни ресурси, изключително актуален в Централна Азия. Катастрофата с Аралско море, засегнала пряко Узбекистан, идва от оскъдното водоснабдяване в региона и екологичните й последици също изискват решение.

Сред още по-новите предизвикателства се нареждат гражданската война в Таджикистан, която не бива да бъде допусната на местна територия, кървавите етнически конфликти в Ош, ислямският екстремизъм, бързо мутирал в тероризъм.

Нищо чудно, че в сблъсъка с тази грозна реалност мигом стават на сол наивните блянове за разцвет на демокрацията в Узбекистан.

Западните изследователи, журналисти и политици, съзрели в Каримов безмилостен диктатор, нямат представа, че в страната изобщо не може да се говори за никакво гражданско общество или многопартийна система. Всеки, озовал се на негово място, или би постъпвал по същия начин, или моментално би изгубил властта.

Също толкова наивно изглеждат и други безсмислени въпроси: "защо Каримов се бе вкопчил във властта до последно? Защо не я прехвърли на някой наследник?". Точно затова я стискаше и затова не я прехвърли - в тези условия нямаше как да го направи.

В полза на Каримов ще посочим трайно стабилната обстановка по негово време в Узбекистан, недопускането на гражданска война и преврати (съвсем реален сценарий с оглед събитията в Таджикистан и Киргизстан), плавния преход от социалистическата планова към пазарна икономика. Той освен това не насажда разточителен култ към личността си, какъвто има в Туркменистан. Сред минусите - неумението да запази стабилност в семейството: скандалното поведение на голямата дъщеря подкопа силно политическата ситуация в страната. И неразбирането на това къде минава границата между запазването на предсказуемостта на системата и поставянето й на ръба на хаоса, в случай че си отиде.

Незаслужаващият сякаш внимание сив човек, с вид на обикновен апаратчик, излезе всъщност хитър политик и съумя четвърт век да държи здраво властта в ръцете си и то без да падне до нивото на гротесков диктатор ала Кадафи или Туркменбаши.

Узбекистан граничи с всички страни в Централна Азия, затова от ситуацията там зависи и стабилността в региона. Неслучайно днес медийното внимание е приковано към новините от Ташкент. След смъртта на един тиранин събитията може да се развият в няколко варианта: или властта спокойно отива у "най-стария вкъщи" (и не е задължително да има формален приемник като министър-председателя), или в близкото му обкръжение избухва ожесточена борба за поста - както стана в съседен Туркменистан, където след кончината на Ниязов силовите шефове тутакси отстраниха законния наследник (така да се каже, мекият вариант), или както се случи в Съветския съюз и Китай след смъртта съответно на Сталин и на Мао.

Не е лесно да се предскаже какво ще се случи в Узбекистан, но местният елит изглежда има инстинкт за самосъхранение и няма да се впусне в самоубийствена борба. Негативите от открити спорове за престола далеч ще надхвърлят печалбите за всеки победител. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


81
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
57
3
 
7
 
! Отговори
boxer преди 7 години
Не знам дали е тиранин или не, но наскоро си говорих с един тираджия. Беше седял в Узбекистан 10 дни за ремонт на "турбото", той ми каза, че не видял бедни и гладни хора, ровещи в кофите. Имало е ред и чистота по улиците, монтьорът в сервиза му е казал, че ако иска днес си тругва от работа и утре започва в друг сервиз...........е всяко нещо си има цена. Реална ли е цената, която заплати България за демокрацията и свобода на словото, всеки сам може да прецени.
56
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Борат ще поиска гражданство там и ще се кандидатира за президент.
55
3
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
ако узбеките са умни ще бият шута на краварския фашизъм
54
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До 67Грешиш но и не е неочаквано. Да си свободен не е дар а желана необходимост. При теб не е желано. Явно за теб е достатъчно да си добре пазен, хранен с някаква помия но редовно а другото не ти е необходимо. Точно като едно прасе в *** ... или като затворник. Свободата е възможност да правиш собствените си избори. Никой не ти гарантира нищо. От теб зависи всичко. Ако работиш като хигиенист, ще вземаш и ниска заплата. Ако се квалифицираш, предприемчив си - ще печелиш.Просто е.
53
0
 
5
 
! Отговори
До Дядо Петко преди 7 години
Не друже, нито тогава нито сега можехме да реализираме в пълна степен мечтите си - в първия случай поради идеологически причини, а във втория по финансови!Обществото винаги е било, е и ще бъде класово разделено. Без значение как ще се нарича. Факт!Остава илюзията, че нещо зависи от нас!Хм, чиста проба Манипулация!Уви!В крайна сметка, благоденствието на обществото винаги е зависело от Личноста заемаща ръководния пост!И да, демокрацията също е форма на диктатура!
52
2
 
10
 
! Отговори
Дядо Петко преди 7 години
До До анонимен 65Ти да не искаш да кажеш, че при Тодор Живков сме си купували всичко каквото мечтаем?Да не си слънчясал приятелю?
51
10
 
9
 
! Отговори
До анонимен преди 7 години
Имаше един диктатор казваше се Тодор Живков!Е, и той си замина!Та, сега - като се абстрахираме от комунистическата идеология - 25 год по-късно, ти и твоите близки, роднини и приятели, съседи и колеги, по-добре ли живеете?Мнозина ще кажят - да, но днес може да си купим всичко и може да говорим каквото си пожелаем".Добре, колко от вас реално имат фисансовата възможност да си купят това за което мечтаятИ "свободата на словото" което имаме може ли реално да повлияе и измени реалноста ни?
50
4
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До Анонимен 54Не може да сравняваш Узбекистан със САЩВ САЩ президента не седи на власт докато умре , не избива протестиращите срещу него и не си назначава родата за министри
49
2
 
11
 
! Отговори
Много стан преди 7 години
Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Казахстан, Пакистан, Азърбейджан, Пимбинистан, Туркменистан, Кюрдистан....ай аман!
48
18
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До 60Путин е тиранинПутин изби хиляди невинни сирийски деца с руските бомбиПутин окупира Крим и части от Украйна, избивайки много хораПутин избива опозиционни лидери и журналисти в РусияПутин вече 17 години се обогатява от властта и не пуска кокала, докато рублата се срива и руския народ обеднява
47
6
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
ТИРАНИН Я ,КАК НЯМА ДА Е ТИРАНИН . ПРЕДИ ГОДИНИ ИЗБИ ИСЛЯМИСТИТЕ И ИМ РАЗКАТА ФАМИЛИИТЕ В УЗБЕКИСТАН И ТОГАВА СТАНА ТИРАНИН .ВСЕКИ УПРАВНИК ОТ ОРИЕНТА И АЗИЯ КОЙТО СЕ БОРИ С РОЖБАТА НА КРАВАРИТЕ ИДИЛ И ИСЛАМИСТИТЕ Е ТИРАНИН . ТОЧКА.
46
11
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До АнонименПутин не е тиранин
45
1
 
17
 
! Отговори
дц преди 7 години
Тъй де, и Садам беше тиранин, и Кадафито...А, какъв е резултата след като бяха убити?Как живее гражданското населението на Ирак и Либия при "демокрацията"???Възможно ли е да настъхи хаос при борбата за власт, което ще рече - гражданска война с религиозен оттенък?В този географски район - без проблем!Както казват руснаците - "Поживм увидим!"
44
3
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До МишоБлагодаря,че ни осветли.Сигурен съм,че ти както и много труженици на форумния фронт си наясно със свръхсекретните стайни на САЩ и ня олигархията като цяло.Неща за които ззнаят 2 или 3 човека и за които ако стане теч се убива.Обаче ти ти ги знаеш тези неща.Не си *** като американците.Много си умен,ама както е писал колегата по-долу Рокфелери Ротшилд се организирали заговор срещу теб.
43
4
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До Мишо Какво се занимаш с тия сорос...оиди да им обясняваш.На тях им е промит мозъка.Искат западен начин на живот-пари,коли,GSM-ми и т.н Не знаят истински стойностните неща.Да работиш за родину,ей така за една идея.Да си мислиш за Путин,да го съзерцаваш...Оооох отивам в бяната.Един час няма да ме има
42
5
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
До ИстинатaТочно така е.Евреите,масоните,рептилите,фашистите,капиталистите,Рокфелер и Ротшилд ни мразят,мразят и лично мен,както и пишещите тук.Защото ние българите трябва да управляваме света,защото сме най-големите пиячи,биячи и еб..ачи./За работа не ме търси/Завиждат на всички нас и на мен конкретно и затова ни правят мизерии.
41
2
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Узбекистан е президентска република с действащ парламент и четири партийни сили. Не можеш да наричаш Каримов "диктатор" само защото Конституцията му е отредила правото да е президент в президентска република. Нека да припомня, че и САЩ е президентска република. Обама тиранин ли е? Управлението му режим на диктатура ли е?
40
1
 
9
 
! Отговори
дано преди 7 години
Да се надяваме че Русия няма да разреши поредната касапница......
39
5
 
17
 
! Отговори
Мишо преди 7 години
Жал ме е за хората, които живеят в Матрицата САЩ.Те дори не знаят, че нямат избор и живеят като в кафез.
38
3
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
"Западните изследователи, журналисти и политици, съзрели в Каримов безмилостен диктатор, нямат представа, че в страната изобщо не може да се говори за никакво гражданско общество или многопартийна система."В Узбекистан има 4 партии, което е 2 пъти повече отколкото в САЩ. Западните изследователи да изследват този феномен.