Защо Путин пуска единствения си самолетоносач?

Някъде в бурните есенни води на Северно море единственият самолетоносач на Русия плава на юг, за да воюва.

Според руската агенция ТАСС самолетоносачът "Адмирал Кузнецов" и още седем плавателни съда са отплавали в събота от град Североморск в Арктика, където е базиран Северният флот на Русия. За осми път този самолетоносач и ескортът му поемат към Средиземно море - дестинация, превърнала се в ключов елемент от стратегията на руския президент Владимир Путин за затвърждаване мощта и обхвата на действие на военноморските сили (ВМС) на Москва.

Тази конкретна дислокация обаче е много по-различна от другите досега, пише Питър Апс* за Ройтерс. Москва вложи значителни средства през последното десетилетие в придобиване на способности за провеждане на операции от този самолетоносач, приет на въоръжение в последните дни на СССР.

Но за разлика от самолетоносачите на САЩ, Франция, Великобритания и Италия Русия никога не е използвала своя в реални бойни условия. Сега това ще се промени. Вероятно само след две седмици самолетите Су-33 и МиГ-29 ще започнат да излитат, за да нанасят удари в Алепо и на други места в Сирия.

От една страна Кремъл няма кой знае каква нужда да използва самолети, базирани на самолетоносач. Ако искаше да увеличава сега действащата си бойна авиация в небето на Сирия, можеше просто да изпрати още самолети с наземно базиране в авиобазите на сирийския президент Башар Асад.

Изпращането на самолетоносач и ескортиращите го кораби в много отношения е по-скъпо и сложно начинание за постигане на същата цел. А и крие рискове - в миналото руските военни кораби понякога показваха обезпокоителна тенденция да се развалят и затова често заедно с тях плаваха и океански влекачи.

Москва очевидно иска да покаже, че също като Вашингтон може да изпрати ударна група на хиляди километри, където след това да действа в продължение на седмици и месеци, а целта на упражнението - да се демонстрират възстановените военни способности на Русия. Това ще усложни още повече политическите сметки на САЩ и другите, що се отнася до намирането на изход от ситуацията в Сирия. И, разбира се, дава възможност да се напомни на редица страни в Северна Европа, че Русия не може да бъде игнорирана.

При предишни плавания през Северно море самолетоносачът преднамерено задействаше авиацията си - самолети летяха близо до норвежки петролни платформи, - акт за сплашване, който принуждаваше всякакви граждански хеликоптери в съответния район да преустановяват полетите си. Този път има данни, че самолетоносачът може да проведе учения за извършване на бомбардировки в международни води северно от Шотландия.

Кораби на Кралските военноморски сили ще следят руснаците, докато преминават край британските брегове и Ламанша, и тези действия вероятно ще бъдат широко отразени в медиите в двете страни.

Висшето командване на руските ВМС се надява тази дислокация да укрепи позициите им при противопоставяния с другите родове войски. Досега с по-голямата част от славата при последните военни кампании - в Украйна през последните две години, Грузия 2008 г., Чечения, а сега и Сирия - се окичваха сухопътните войски и военновъздушните сили. Сега ВМС могат да се самоизтъкнат - и същевременно да придобият нужните умения и способности за развитие на наистина траен капацитет за нанасяне на удари със самолетоносач.

Тъй като Русия поддържа постоянно военноморско присъствие край сирийските брегове от 2013 г., САЩ и съюзниците им вече следяха внимателно какво точно могат и какво не могат да правят обновените руски ВМС. Несъмнено ще бъде предизвикан и интересът на Китай - първият самолетоносач на Пекин "Ляонин" е бивш руски кораб, построен по съветско време под името "Варяг", и е от същия клас като "Адмирал Кузнецов".

Москва и Пекин наляха значителни средства в производството на въоръжение за борба с американски самолетоносачи - разработването на подобни технологии стана поне толкова важно за тях, колкото и повишаването на самата боеготовност на техните самолетоносачи. Американски представители обаче твърдят, че качествата на последното поколение противокорабни и крилати ракети, които принадлежат към тези технологии, до голяма степен остават недоказани.

САЩ и съюзниците им от своя страна имат свои средства за изваждане от строя на вражески самолетоносачи - както и много по-голям опит в упражняването на тактика за изпълнение на такава задача. Американските ВМС действително са пръснати по цялото земно кълбо, но все още могат да съберат за целта достатъчно бойна мощ - било то подводници, надводен флот или самолети с наземно базиране.

Няма да е лесно обаче. Основната задача на групата на "Адмирал Кузнецов" може и да е нанасяне на удари по наземни цели в Сирия, но той е сравнително добре оборудван да се отбранява и от противници по море. Твърди се, че той има на борда си десетина хеликоптера за борба с подводници, което доста затруднява подводниците на НАТО да се промъкнат близо до него. Според руски медии групата на самолетоносача включва линейния крайцер "Петър Велики", както и два военни кораба за борба с подводници. Те също могат да бъдат потопени - но почти сигурно не и без преди това самите да са потопили кораби на НАТО.

Руските матроси може и да не са особено опитни в операциите по нанасяне на удари от самолетоносач, но в същото време те са част от единствения военен флот, водил бой с противокорабни ракети след британската война на Фолклендските острови през 1982 г.

По време на военния конфликт от 2008 г. с Грузия се смята, че руски и грузински военни кораби са влезли в кратко, но кръвопролитно сражение, подробностите за което до голяма степен остават неясни. Това, което е ясно обаче е, че и двете страни са дали доста жертви, поне съотнесено към бройката сравнително малки кораби, взели участие.

Всичко това обаче в крайна сметка е свързано с бойното поле на сушата, което има най-голямото значение - за бъдещето на Сирия в по-общ план и за това на Алепо в частност. САЩ вече знаят, че за да бъде спряно настъплението на руските и сирийските сили вероятно ще са нужни военни действия - като най-краен вариант сваляне на няколко самолета или удари по авиобази.

Сега обаче това може да означава и битка с гордостта на руските ВМС, последиците от която ще са катастрофични. И тъкмо за това е почти сигурно, че такава битка няма да има, нито при това правителство във Вашингтон, нито при следващото.

Провеждането на операции за нанасяне на удари от руски самолетоносач в Средиземно море не само затвърждава мощта на Москва, но и усложнява още повече световната геополитика. И именно това иска Владимир Путин.

*Питър Апс е коментатор на Ройтерс по темите от сферата на международните отношения, глобализацията, конфликтите и други. Той е основател и изпълнителен директор на "Проекта за изследвания на 21 век" (PS21), наднационален, надпартиен и идеологически необвързан аналитичен център, базиран в Лондон, Ню Йорк и Вашингтон. Преди това 12 години е бил репортер на Ройтерс. От 2016 г. е в резерва на британската армия и член на Лейбъристката партия. Изразеното мнение е негово лично - бел. на Ройтерс.

/БТА/