Сред зелените планини на Страната на баските, която граничи с Франция, кампанията за независимост, белязана някога от насилие, се е изчерпала, а щедрата данъчна автономия, предоставена от Мадрид, допринася поривите за независимост да се държат под контрол.

"При нас го няма това икономическо негодувание", казва Айтор Естебан, представител на Баската националистическа партия в испанския парламент в интервю за Ройтерс от централата на партията в Билбао.

Каталунското правителство не търси сделка в "баски стил". Вместо това то настоява за независимост, твърдейки, че тази позиция е получила смазваща подкрепа в забранения от Мадрид референдум от 10 октомври.

Повечето умерени депутати от управляващата коалиция в региона обаче посочват, че биха се отказали от искането за независимост, ако получат данъчната автономия, на която се радва Страната на баските.

В Мадрид някои социалисти намекнаха, че това може да послужи като модел за компромис, който да успокои най-голямата политическа криза в Испания от неуспешния преврат през 1981 година, макар че за централното правителство цената ще бъде значителна.

Баските организираха скромен протест срещу насилствените действия на Мадрид срещу референдума в Каталуния, но кризата не успя да разпали отново треската за отделяне с демонстрации по улиците на Билбао - столицата на Страната на баските, сгушена по бреговете на река Нервион.

Каталунският флаг се развява от балконите редом до флага на баските в знак на солидарност, но Билбао е проспериращ и мирен.

Там, където някога политиците, подкрепящи испанското единство, се нуждаеха от бодигардове, а автомобилните бомби бяха повод за постоянен страх, сега туристи се тълпят в таверните на стария град и световноизвестния музей "Гугенхайм".

Едва 17% от баските искат независимост и по-малко от половината биха искали по въпроса да се проведе референдум, според социологическо проучване на университета "Деусто".

Баската въоръжена групировка ЕТА, която уби над 850 души в продължилата десетилетия кампания за извоюване на независима държава, на практика прекрати въоръжената си съпротива тази година, като предаде оръжията си.

Сега регионът има един от най-високите показатели за брутен вътрешен продукт на човек от населението и едно от най-ниските нива на безработица в Испания.

"Дебатът на независимостта в Страната на баските е "на пауза" заради силната умора след годините на насилие и несигурността след икономическата криза", казва Ксабиер Барандиаран, професор по социология в университета "Деусто".

Може ли Испания да си го позволи?

Фискалната автономия на Страната на баските е сред най-щедрите, предоставяни на който и да е регион в Европа, като се започне от 19 век, и е закрепена в конституцията на Испания от 1978 година.

Ако тя бъде разширена и обхване Каталуния - икономически по-силен регион, който носи една пета от брутния вътрешен продукт на страната, то испанската държава ще загуби около 16 милиарда евро, според изследване от 2014 година на изследователския център CSIC. Това се равнява на около 13% от бюджета за идната година и ще засегне дефицита и лихвите по кредитирането на Испания. Поради тази причина премиерът Мариано Рахой изключи вероятността Каталуния да получи подобно щедро отношение.

Според условията на споразумението, сключено между баските и Мадрид, регионът запазва почти всичките си данъци, които се очаква тази година да достигнат сума от общо 13 милиарда евро.

Областта е задължена да прехвърли 800 милиона евро на Мадрид по годишна квота, която покрива национални разходи като отбрана и инфраструктура.

Откакто се върна на власт начело на правителство на малцинството миналата година, Рахой подслади това споразумение, за да получи подкрепата на Баската националистическа партия за бюджета му за 2017 година. Той се оказа непопулярен сред останалите региони, които почти със сигурност биха се противопоставили на подобна сделка за Каталуния, тъй като тя ще означава намаляване на дела им от държавните приходи.

По правило регионите прехвърлят данъци към Мадрид, който преразпределя парите обратно към тях според формула, облагодетелстваща по-бедните области.
Бившият каталунски лидер Артур Мас се опита да преговаря с Рахой през 2012 година за правомощия, с които Каталуния да може да събира и харчи собствените си данъци. Перспективите за преговори в сегашните условия обаче изглеждат мрачни.

Каталуния отдавна твърди, че плаща непропорционално много данъци на Мадрид спрямо централното финансиране, което получава.

Изследване, изготвено с подкрепата на министерството на бюджета, стига до заключението, че Каталуния плаща на държавата 9,9 милиарда евро повече, отколкото получава. Според каталунското министерство на икономиката тази сума е дори по-голяма.

Икономисти посочват, че преразглеждане на фискалните отношения между Мадрид и регионите отдавна е наложително, тъй като сегашната система е довела до интензивна данъчна конкуренция между регионите. Някои автономни общности не получават достатъчно финансиране, което води до съкращаване на обществени услуги.

"Сега положението е толкова критично, че за промяната му може би е необходим само политически импулс", казва Антонио Гарсия Паскуал от Barclays Capital.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase