Посланията от Пекин към протестиращите в Хонконг са все по-заплашителни. Първо бяха показани пропагандни кадри на китайски войници, разположени в Хонконг и участващи в учения за градски боеве, които повече приличаха на гражданска война, отколкото на спасително-издирвателна операция или на овладяване на тълпи, а сега се появиха кадри на бронирана техника, струпвана по границата, пише британският в. "Гардиън".

Официалната реторика от Пекин също се изостря, два месеца след избухването на демонстрациите в Хонконг заради спорен закон за екстрадицията. Неотдавна властите порицаха протестите, определяйки ги като "терористични прояви", обещаха да отвърнат с "железен юмрук" и - което е може би най-тревожно - описаха протестното движение като "цветна революция", отбелязва изданието, цитирано от БТА.

Китай разглеждаше продемократичните протести, избухнали в страни от бившия Съветски съюз в началото на века, най-забележителна от които беше Оранжевата революция в Украйна през 2004 г., като екзистенциални заплахи, на които трябва да се противодейства почти на всяка цена. Поставянето на същия етикет върху демонстрантите предполага, че Пекин няма да се спре почти пред нищо, за да смаже протестното движение.

Въпросът, който мнозина в Хонконг си задават в момента, е дали това може да включва китайски войски по хонконгските улици или Пекин просто се опитва да уплаши протестиращите, като демонстрира военна мощ, за да ги накара да отстъпят, изтъква вестникът.

Някои анализатори смятат, че Китай обмисля и двете възможности в момент, когато демонстрантите и хонконгските власти стават все по-неотстъпчиви от своите позиции, а надеждите за компромис се изпаряват.

Демонстрациите избухнаха дни след 30-ата годишнина от смазването на протестите на площад "Тянанмън" и сянката на кръвопролитията от 1989 г. е надвиснала над всички обсъждания за съдбата на Хонконг.

Пекин е също толкова наясно с този мрачен прецедент, колкото и протестиращите, а също с международното възмущение и последвалата политическата и икономическа изолация.

Евентуално изпращане на китайската армия също така би оказало доста вредно въздействие върху Хонконг и неговата икономика, затова Пекин вероятно иска да запази тази възможност само като крайна мярка.

Вместо това някои анализатори очакват Пекин да използва други начини за потушаване на протестите, съчетавайки по-сурови полицейски мерки с политически и икономически натиск, посочва "Гардиън".

Успоредно с действията на полицията срещу протестиращите в Хонконг се води още една битка, която не е толкова забележима, а именно за контрола върху начина, по който се представят събитията, пише американският в. "Ню Йорк таймс".

След като седмици наред твърдяха, че размириците са направлявани от чуждестранни "мръсни ръце", китайските власти в понеделник обвиниха протестиращите, че показват първите признаци на "тероризъм". Подобни послания имат ключово значение за усилията на Пекин да управлява общественото мнение, отбелязва изданието.

Оръжията в тази информационна война включват порой от публикации в социалните мрежи от китайските държавни медии, някои от които съдържат погрешни сведения. Когато жена, оказваща първа помощ, беше простреляна в окото от хонконгската полиция, китайската централна телевизия съобщи в официалния си профил в социалните медии, че жената е била простреляна от демонстрантите. Телевизията също така обвини жената, че раздавала пари на протестиращите.

Китайските читатели едва ли ще се усъмнят в достоверността на подобен авторитетен източник, а публикацията на китайската телевизия в социалната мрежа Вейбо, твърдяща, че протестното движение клевети хонконгската полиция, като я обвинява за нараняването, е събрала над 700 000 харесвания.

Преди десет седмици, когато започнаха демонстрациите в Хонконг, Пекин цензурираше всички съобщения за тези граждански размирици. Но през последните дни публикува видеоматериали, показващи, както се твърди, демонстранти, които използват въздушни пушки, прашки и запалителни бомби срещу полицията.

Контролираният от китайските власти вестник "Глобал таймс" описва протестиращите като "нищо повече от улични разбойници, които искат да пратят Хонконг по дяволите", или като хора, които "доброволно са се отказали от националната си идентичност". Подобни описания имат за цел да делегитимират каузата на протестиращите, особено сред образованите жители в континентален Китай, които иначе може да им симпатизират.

Китайците, които живеят или учат в чужбина, са друга важна публика за посланията на Пекин. Основният източник на новини за тях е китайското мобилно приложение WeChat, където съобщенията се цензурират, така че те често все пак попадат в орбитата на пропагандата на Пекин.

Неотдавна публикувани снимки на американски дипломат, който се среща с двама активисти, бяха използвани за подсилване на китайските твърдения, че враждебни чуждестранни сили подкрепят протестите. Тази седмица китайските социални медии бяха залети от кадри, показващи служител на китайските държавни медии, завързан на хонконгското летище и бит от млади демонстранти. Това засили призивите за военна намеса на Пекин в Хонконг.
Подобни съобщения помагат за убеждаване на китайските общности, особено новопристигнали мигранти в Австралия, Канада, САЩ и на други места, да подкрепят официалната линия, прокарвана от Пекин, посочва "Ню Йорк таймс".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase