Ант Мидълтън: Първите 24 часа критични при оцеляването

Антъни Мидълтън e роден на 22 септември 1980 в Портсмут, отрасъл в провинциална Франция. Вече е познат с поредицата по Viasat Explore "Специалните сили: Кой се осмелява да спечели", в която в рамките на пет епизода станахме свидетели на трудната и взискателна процедура по приемане на нови кадри. Селекцията за британските Сили за специални операции никога не е била заснемана, но този формат ни отведе възможно най-близо до нея. Физическите изпитания са само началото - на истински тест се подлага преди всичко характера.

Сега Мидълтън ще го видим в нова светлина с поредицата "Бягство", която се излъчва всяка сряда от 23:45 часа. Група инжинери са изоставени на място на катастрофа и принудени да открият начин да се спасят. Заобиколени от разрушения, единствената им възможност за спасение е да построят ново превозно средство от останките - лодка на въздушна възглавница, летяща машина, импровизирана кола или нещо, което дори не можете да си представите. Поредицата е по реални събития и проследява техните действия във враждебната среда, на дни разстояние от цивилизацията.

Ето какво сподели Антъни Мидълтън пред Dnes.bg за новата поредица.

Какви знания и умение от дългата си военна практика използвахте при създаването на "Бягство"?

Имам армейски и военноморски опит в кариерата си, бил съм в Специалните части. Бил съм в редиците на кралските инжинери, поради което имам обща подготовка в тази област, имам представа как се сглобяват нещата, за да работят. Не в детайли обаче. Моята роля беше да обединя екипа, да ги опазя живи, да ги предпазя да не влязат в беля, и в крайна сметка да оцелеят, защото не са се сблъсквали наистина с това досега.

Тъй като сте бил в специалните части, сте имал обучение по оцеляване. Каква част от него използвахте тук?

Да, всъщност много голяма. Взехме предвид много от него, когато създавахме тези ситуации, в които – независимо дали си в джунглата или в Антарктика, най-същественото е да оцелееш. Трябва да оцелееш, за да можеш да избягаш. В първите 24 часа е критично важно да преживеем. При това не само, за да избягаме, а за да функционираме правилно, да мислим екипно, да се обединим и да измислим нещо гениално. Нещата не опират до това просто да сглобим нещо и да го тестваме. Имаш само един шанс да направиш прилично превозно средство, то да е реално осъществимо и да може да ни преведе през какъвто и да е терен.

Има ли нещо наистина ново, което научихте при снимките на "Бягство"?

Не бих казал. Но не бях работил много с жени преди. Винаги съм бил в организации, доминирани от мъже. Ободряващо откритие е, че полът се оказа без значение. Първоначално си мислех, че ще трябва да се грижа за някои участници повече или че ще трябва да делегирам задачите по определен начин, но се оказа, че не е така. Особено с някои от момичетата – даваш им задачата, която е в тяхната област, оставяш ги и те отиват и просто я свършват. Има нещо приятно в това да знаеш, че няма значение дали си мъж или жена, дали си бял, черен или розов. Когато човек е специалист в нещо, осланяш се на това и той чудесно се справя. Когато дадено нещо ти е силна страна, полът няма значение.

Предпочиташ ли вече да работиш с жени вместо с мъже?

Не бих казал. Просто бе освежаващо. Да отвориш ума си за това кой е най-подходящ за работата, без значение на пола, човек може да е експерт в дадена роля. Жените са точно толкова способни, колкото мъжете, нямам предпочитание. Просто има нещо приятно в това да видиш, че полът не играе роля, всички правят това, което трябва да се направи, за да се свърши работата.

Българските зрители на Viasat Explore вече ви познават от "Специалните сили: Кой се осмелява да спечели". Там бяхте ментор на мъже, които тестват волята и издръжливостта си, различна ли е и точно каква е ролята ти в "Бягство"?

"Бягство" е предаване, което ми е доста странно и необичайно, защото в определени моменти напълно губя контрол над обстоятелствата. Имам понятие от инжинерство, но то е по-скоро теоритично. Тук съм като лидер на екипа, бил съм в екстремнни ситуации и мога да се справя с това. А тези момчета и момичета не са, те са били само в зоната си на комфорт, свикнали са на чай с бисквитки, прибори, инструменти и така нататък. Задачата ми е да ги насоча, да ги напътствам и накрая да ги преведа през това. Моята задача е да направя екип, а тяхната – да напряват средство за бягство. В "Специалните сили: Кой се осмелява да спечели" имам пълен контрол над ситуацията, докато тук буквално трябва изцяло да се доверя на тези момчета и момичета, което е трудно. Но за мен е важно да ги накарам да се чувстват добре, на сигурно, и да ги опазя от опасностите, за да могат те да дадат най-доброто от себе си. Моето предизвикателство е да ги създам като екип, а тяхното – да създадат нещо работещо за всички.

В трейлъра на поредицата се споменава, че ситуациите са по реални обстоятелства, можеш ли да ни кажеш повече за това, кои са тези реални събития, които са провокирали сценария на "Бягство"?

За съжаление не мога да коментирам това, тъй като друг екип се е занимавал с тези неща.

Кое е най-важното качество или умение, което тези хора трябва да овладеят, за да могат наистина да се измъкнат?

Трябва да овладеят работата в екип, тяхната индивидуалност е без значение. Имаме много различни инжинери, електротехници, аеронавти, авто инжинери. Всеки от тях си има своите качества, но ще откриете, че екипните играчи не са много, защото са свикнали да се придържат към своите си идеи. Например, може да си направил сметка, че ще построи това и това за 10-15 дни, но като се огледаш, оказва се, че няма вода и храна за 10-15 дни. Обстоятелствата не ти дават това време, при някои беше 5 дни, при други 8 дни, самата ситуация бе въпрос на оцеляване, затова всеки трябваше да се включи на 100% в екипа. Ще видите как в единия епизод нещата наистина тръгват на зле и ще видите последиците от това.

Участниците изграждат превозното средство от отпадъци. Има ли някоя конкретна импровизация, която ви е впечатлила най-много?

Да. Честно казано в някои случаи бях на ръба да избухна: "Идиоти, как ще го постоите това?!". Два дни по-късно обаче си взимам думите обратно. Някои от превозните средства, които направиха са много груби, базови, вършещи работа, но някои от тях са като излезли от "Завръщане в бъдещето"! Доста бях впечатлен от едно-две от возилата, признавам си.

В кои случаи ви беше страх най-много и по каква причина, имам предвид не само предаването, но и опитът ви дотук?

Бил съм на три мисии в Афганистан, в Ирак, Северна Ирландия, Македониня, Косово, да стрелят по мен бе един от най-големите страхове, които съм преодолял. Имам опит с наистина екстремни ситуации, затова съм лидер на тези участници и участвам в подобен проект, защото в крайна сметка е малко "там, където сте тръгнали - аз се връщам". Действително доста съм видял и препатил, затова съм в правото си да ги водя през тези предизвикателства.

Не мога да не ви попитам за мисията в Македония, която ни е съседна страна?

Бях в Македония през 2001 г. и задачата беше да направим пунктове, където да събираме оръжията на бунтовниците, мисията се наричаше "Жътва". Работехме в сътрудничество с Френския чуждестранен легион, чистихме минни полета и устройвахме тези пропусквателни пунктове, за да изземаме оръжия, с което да предотвратим гражданска война. Да, прекарах 6 месеца, живях в хотел в Македония, което беше прикритие.