Обществото и репродуктивните проблеми - можем ли да подадем ръка?

 За българското общество, стерилитетът все още е тема „табу” - срамен личен проблем, който трябва да се крие и който вменява вина. Дори и в публичните изяви се предпочита изразът "репродуктивни проблеми", защото звучи някак по-приемливо. Огромен процент от хората смятат, че стерилитетът в едно семейство се дължи на разгулния живот на жената и е последица от аборти. Представят си, че стерилитет се лекува само с ин витро и с много пари. Вярват, че стерилитетът е Божие наказание, с което трябва да се примирим, а лечението чрез асистирана репродукция е „бърникане в гените” и недопустима намеса в делата на природата. Не си дават сметка, че цялата съвременна медицина е намеса в делата на природата. 

Масово у нас се шири мнението, че невъзможността да имаш деца е социален, а не здравословен проблем и опитите за лечението му са разхищение на средства и задоволяване на егоистични желания. „Я, колко деца има по домовете, защо не си осиновят?”, казва средностатистическият еснаф, без да се запита защо той лично не е осиновил. Обществото ни не знае, че безплодието е медицински проблем с психологически и социални последици, нито знае как да говори за него. Правилният път не е нито обръщането на гръб, нито грубото бърникане с мръсни пръсти в чуждата рана.