Родната полиция – болна, демотивирана и под натиск

47% от полицейските служители знаят за нерегламентиран натиск от страна на висшестоящите към подчинените.

Това сочат данните от социологическо изследване "Мотивация на българския полицай - актуално състояние и рискове, направено по поръчка на Синдикалната федерация на служителите в МВР.

В изследването са участвали 585 души от "Гранична полиция", "Жандармерия", "Охранителна полиция", "Криминална полиция" и "Борба с организираната престъпност". То е проведено в периода декември 2011 г. - февруари 2012 г. чрез самостоятелно попълване на анкета.

Най-често споменаваната форма на натиск е отказът от поемане на отговорност от страна на висшестоящите, а след това с еднаква тежест са изкуствените бюрократични спънки, натиска за отчитане на резултати и "чадър" върху определени случаи.

Изследването регистрира безпрецедентно ниско равнище на удовлетвореност на полицаите от обезпечеността им със задължително за тяхната работа оборудване – облекло, снаряжение, бронежилетки, компютри.

Почти парадоксално е, че най-масовите полицейски служби – Охранителна и Гранична полиция - са най-недоволни от липсата на консумативи (хартия и канцеларски материали) - 84%.

Броят на автомобилите и тяхното състояние не е сред сериозните източници на недоволство в Гранична полиция за разлика от Охранителна и Криминална полиция.

Недостигът на гориво е посочен като проблем от над 2/3 от полицаите в жандармерия, охранителна и криминална полиция.

Основната заплата и заплащането на извънредния труд също са далеч от желаното според мнозинството от полицаите.

Четирима от петима полицаи работят извънредно поне 1 ден седмично. БОП и Криминална полиция са двете служби, в които извънредният труд е най-интензивен (съответно 40% и 42% работят извънредно 2 и повече дни в седмицата).

Общо 1/3 от полицаите декларират, че извънредният труд, който полагат, не се отчита коректно, като най-голям дял подобни отговори (50%) има в БОП.

Половината полицаи имат здравословни проблеми, най-много те са в жандармерията, най-малко – в БОП. Логично, с нарастване на възрастта, здравословните проблеми се увеличават, показват данните от изследването.

Близо ¼ от полицаите имат хипертония, развита след постъпването в полицията, всеки десети има язва или сърдечносъдови заболявания, почти толкова са и бъбречните заболявания. Всеки седми има по повече от едно хронично заболяване.

Общо 60% от полицаите не са ползвали болнични, а всеки пети е ползвал над 5 дни през последната година.

Що се отнася до факторите за развитие в кариерата, сред тях преобладават нелегитимните  - полицаите посочват най-често връзките на високо ниво, към които може да се добавят и близките отношения с началниците.

Всеки четвърти изобщо е песимист по отношение на кариерното развитие в полицията (в БОП и гранична полиция – всеки 3).

Всеки четвърти полицай не е преминавал никаква форма на обучение след постъпване в полицията (в жандармерията – всеки трети). Една четвърт са били обучавани в рамките на последната година, а близо половината – преди две и повече години.

Най-търсеното допълнително обучение е езиковото. Служителите в БОП и криминална полиция имат по-голяма нужда от повишаване на квалификацията по специалността, докато за охранителна полиция и жандармерията на по-преден план е обучението в нормативната база, касаеща дейността на полицията.