На 3 месеца Брюксел проверява кризисните мерки на Борисов

Българското правителство ще трябва да представя данни на Европейската комисия за това как се бори с кризата на всеки три месеца, ако европейските лидери одобрят в края на месеца предложението на лидера на мнозинството в Европейския парламент Жозеф Доул.

Той поиска днес да се въведе по-строга отчетност, за "да се сложи край на приказките" и да се премине към действия. Доул, който оглавява европейските християндемократи, чийто член е и ГЕРБ, заяви, че е крайно време правителствата, повечето от които са десни, да се захванат с истинските проблеми, вместо непрекъсното да се събират на "кризисини" срещи.

"Страните членки трябва да избират, дали да вървят към политическа интеграция или да се преструват, че са суверенни икономики, отлагайки вземането на нужните решения, докато стане прекалено късно", разгорещи се лидерът на мнозинството.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също заяви, че трябва да се върви към повече сближаване и към създаване на банков и фискален съюз. Барозу обяви, че страните извън еврозоната също трябва да се приобщят към новите условия за работа в ЕС.

Шефът на ЕК беше в Европарламента, за да обсъди с депутатите решенията, които лидерите ще дискутират на срещата си на върха на 28 и 29 юни в Брюксел.

Досега се смяташе, че банковият съюз, предвиждащ обща система за гаранция на депозитите и общо наблюдение върху действията на банките в ЕС, като и взаимно отпускане на кредити, ще важи само за еврозоната.

Барозу обясни, че фискалният съюз ще изисква обединяване на публичен дълг чрез емитиране на облигации, повече координация в данъчната политика и по бюджетни въпроси, повече общи икономически решения и евентуално създаване на общ погасителен фонд, от който да черпят закъсалите държави.

Очаква се след 2 седмици президентът на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой да предложи подробности по съдържанието на двата нови съюза.

Шефът на Еврокомисията предложи още парламентът, комисията и страните членки да сключат междуинституционнално споразумение, в което да се ангажират с мерките, които ще се предприемат, както и със срокове за тяхното въвеждане.

Барозу се обяви срещу намаляването на бюджета на ЕС за 2014-2020 г. със 100 млрд. евро, което искат страните нетни донори. Според него това ще увеличи само с 0,084% публичните инвестиции, с които ще разполагат страните членки, в същото време редица държави, като България и останалите новодошли, които разчитат предимно на европейските средства, ще изостанат още повече от старите членки.

Европейските лидери ще дебатират дългосрочните разходи на съюза на срещата си в края на юни.

Днес Европейският парламент прие резолюция, в която се казва, че парламентът няма да позволи орязването на общите разходи и се обявява за въвеждане на данък върху финансовите сделки и нов ДДС, както и да се сложи край на съществуващите в момента отстъпки и други корективни механизми, от които се ползват някои страни членки.