Няма пари за здраве, вдигнете осигуровките!

"Нека си признаем, че осигурителният ни модел не работи", е анализът в "24 часа". През последните дни отново се обсъжда недостигът на пари за здравеопазване. В България осигурителните системи вече в много голяма и нарастваща част се издържат от данъците.

На този етап можем спокойно да отчетем опита за създаване на осигурителен модел като провал. Основният проблем за дефицита в здравеопазването, пенсионната система и бюджетната сфера изобщо е недостигът на пари. През последните години разходите на целия публичен сектор са около 36-37% от БВП. Приходите в бюджета през последните години са още по-ниски като процент от БВП. При ниски приходи няма как да имаме пари за големи разходи. Средният разход на публичния сектор в ЕС е около 50%.

Изходът е да се увеличат осигуровките, но ако като общество не сме готови да приемем това, нека не се самозалъгваме, че проблемите ни в здравеопазването ще изчезнат.

"Баретите като момчета за всичко", коментира в "Стандарт" Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията. Или ги използваш като специален антитерористичен отряд, който го изолираш и обучаваш само за това, или ги използваш за полицейски операции, смята Безлов. Очевидно, когато е създаден СОБТ преди години, е имало съвсем различна ситуация.

В енергетиката се вихрят спорове между трите електроснабдителни компании и НЕК, коментира "Сега". През март държавната компания реши да се оплаче на ДКЕВР, че крайните снабдители й дължат над 300 млн. лв., което поставя под заплаха сигурността на електроенергийната система. Това, че НЕК има краткосрочни задължения към края на септември 2013 г. в размер на 2,2 млрд. лв. и че хронично бави плащания към всички в системата, удобно се пренебрегва - и от компанията, и от регулатора ДКЕВР.

Само за сравнение - целият публичен дълг, включително този на общините, възлиза на 13,7 млрд. лв. към края на септември. Задълженията на НЕК са за изкупуване на електроенергия от ВЕИ по преференциални цени. Няма съмнение, че НЕК трябва да плати. Само че НЕК просто не може да си покрива задълженията - заради лошо финансово управление и заради поддържаните изкуствено ниски крайни цени за потребителите. Решението е повече от очевидно. Необходими са по-високи цени, които ще позволят на НЕК да се разплаща коректно.

"Няма пречка таванът за лихвите по кредитите да важи и за стари договори", посочва в интервю за "Сега" председателят на Сметната палата и преподавател по банково право проф. Валери Димитров. По думите му въпрос на законодателна целесъобразност е да се преуредят висящи отношения, които не са приключили при влизане на закона в сила, но занапред, а не назад.

Той обяснява, че Законът за потребителския кредит урежда не само банковите кредити, а и други потребителски кредити. "Говорим за две категории кредитиращи субекта - банките, които кредитират за сметка на средствата на вложителите и при които не се стига до такива високи лихви, и други компании, които не са банки и по презумпция кредитират за своя сметка. Аз смятам, че големият проблем на този законопроект е смесването на режима на двете категории кредитори. След като малките и бързи кредити попаднаха в обхвата на закона, най-разумното би било те да се уредят в специална глава. Това за съжаление не се случи", казва Димитров.

"Промените в банковите правила са политически", е позицията на финансиста Стоян Александров. В интервю за "Преса" той отбелязва, че в последно време всички идеи, свързани с банките или енергетиката, са чиста проба политически пиар операции.

Решение на проблемите всъщност не се търси. От няколко години насам се води война срещу банковата система. В основата на рехавите протести срещу трезорите са именно длъжници. Защо политиците застават на страната на кредитополучателите, а не на вложителите? Александров смята, че има резон в слагането на таван върху лихвите, защото някои фирми прекаляват. Но по принцип кредитите не са за бедни хора. Безумно е някой да смята, че трябва да тегли заеми за хляб и мляко. И тук грешката е на компаниите, които дават възможност за вземането на подобни кредити.

Оценката на Александров за икономическата политика на управляващите: "Правителството прави неща, с които да не ядоса никого. Имитира реформи и се е оставило инерцията да го носи. Този кабинет не е всъстояние да вземе мерки, които биха били полезни, защото би бил обречен."

"Разпечатките с кого говорим от GSM са незаконни", пише на първа страница "24 часа". Европейската директива, която задължава мобилните оператори да запазват данни от GSM и да ги предоставят на разследващите, е незаконна. Това постанови вчера Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Според магистратите тя засяга личния живот и личните данни на абонатите, създава у тях усещането, че са под постоянно наблюдение. Освен това не гарантира, че разследващите ще използват данните само за предотвратяване и разследване на тежки престъпления.

С решението трябва да се съобразят нашите съдилища. Депутатите трябва да променят закона за електронните съобщения, в който правилата от директивата са записани.