Добре дошли в България, ето ви хумана

Човекът с най-много записани деца в болницата в Ямбол е полицай. Не става дума за необичайна плодовидост на служителите на реда в този край на България. Просто на шефът на логистиката в регионалната дирекция на "Гранична полиция" в Елхово му се налага често да взима майки с новородени от болницата в Ямбол. И тъй като те всички са без документи и току-що пристигнали в България, той е онзи, чието име записват, когато детето напуска родилния дом.

Или поне така е било, когато вълната за първи път е ударила Елхово през ранната 2013 г. Елеонора Костова и старши полицай Иван Стоянов разказват, че тогава са давали дежурства до 20 часа. "На ден задържахме по 100-150 души". Спортната зала в поделението, която е разпадаща се постройка от 70-те, побирала в един момент 750 души.

Тъй като тогава никой не бил подготвен за идването на вълна от хора, нямали нищо под ръка - нито преводачи, нито помощ от държавата. Липсват превързочни материали, храна, камо ли памперси. Нямали са и договор с болницата в Ямбол, заради което се е наложило да дават сами първа помощ. Идващите хора също са били неподготвени и в много случаи - напълно безпомощни.

"Нямаха памперси, нямаха мляко, с което да хранят децата. Жените нямаха дамски превръзки, елементарни неща. БЧК тогава успяха да се организират и да ни донесат млека, памперси, сапуни", разказва Костова. В една от обиколките си, граничните полицаи попадат дори на напълно инвалидизиран мъж - без ръце и крака, в инвалидна количка, която неговите съратници бутат през гората.

Но най-честата грижа са били бременните. Във всяка група има поне по една, казва Елеонора. "Една бременна африканка я бяха изоставили в гората и я намерихме сама, уплашена, със счупен крак. Нарядът я носи докъдето линейката можеше да я вземе, а тя беше доста едра жена, в 7-8 месец", спомня си тя. На друга пък й изтекли водите на самата граница и се наложило да се вика линейка колкото се може по-близо до намиращата се до границата Вълча поляна, откъдето са закарали раждащата жена в Ямбол. Тази група е имала още една бременна жена и още една, с дете на 30 дни. 
 
Проблемът със съвсем малките деца е чисто практически: те имат нужда от специална храна, а на всеки задържан по правилник се полага "европакет" - храна и вода за 24 часа. "Храната" се състои от сандвич, вафла и подобни. Очевидно е, че малките деца няма как да издържат на такъв режим - още повече, че в началото повечето са прекарвали в центровете за задържане не 24 часа, както е по закон, а доста повече.

Граничните полицаи намерили най-простото решение на проблема: започнали да набавят сами липсващото.

"Момчетата, които ги охраняват, като видят че нещата не са добре, отиват и купуват необходими неща. Носехме играчки, дрехи, обувки от нашите деца", разказва Елеонора Костова. Според нея, няма нищо по-естествено от това. Противно на образа, който мнозина имат за граничните полицаи, тя описва как са гушкали малките деца и "се правихме на маймуни", защото сирийчетата почвали да пищят, когато видят човек в униформа да посяга към кръста си. Една от дознателките настанила бременна жена в хотел в града, тъй като нямало как да я остави в претъпкания център. В знак на благодарност, сирийката кръстила новороденото на нея – Красимира.

Всъщност, и Костова, и Стоянов не попадат в типичния профил, описван често за българските гранични полицаи. Те не говорят за идващите през границата като за заплаха, нито твърдят, че трябва да бъдат връщани обратно, а като за нормални хора, преживели доста страдания.

"Имахме дете, изгорено от напалм. Раните бяха доста тежки", спомня си жената. Стоянов припомня за друг случай, с дете с отворени още огнестрелни рани - толкова бързо са преминали през турска територия бягащите. По това време, казват те, срещата с български гранични полицаи е била добре дошла за тях.

"Познаваш веднага хората, които бягат от нещо. Те са взели всичките си ценности, вдигат ръце и като разберат, че са в Европа, са доволни", твърди полицай Костова. По онова време те били най-много сирийци, но не задължително. Една двойка от Африка например, отпразнувала пристигането си на европейска територия по необичаен начин - с годеж. Мъжът, твърдят полицаите, паднал на колене пред девойката с него веднага, след като разбрал, че са в България. Извадил пръстен и й предложил. Оженили се ден по-късно, а кум им станал човек от дирекция "Миграция".

Сега обаче и граничарите са по-добре подготвени. Няколко коли на „Фронтекс“ стоят на паркинга – има над 50 служители на европейската дирекция, които са разположени в Елхово: помагат с преводите и обработването на документите на заловените. България вече не изглежда неподготвена. Костов и Стоянова също: когато преживееш онова, което те са видели от 2013 г. насам, осъзнаваш колко е важно да има кой да ти подаде ръка.

Този материал е част от кампанията на БКБООН в София за Международния ден на бежанеца, който се отбелязва на 20 юни всяка година.