Истински романс

Тя не е секси блондинка тип Мерилин, а възпълна, мургава жена на около 35. Той не е мускулесто „лошо момче”, а влюбен-загубен миловиден 40-годишен мълчаливец.

Не се влюбват в чат, а на нещо като седянка. Не са от Манхатън, а от две съседни села. Голямото им забавление са филмите от видеотеката, кафетата в града през уикенда и караокето през лятото.

Когато дойде зима, тя пее една любовна песен на Щурците, той я записва с телефона си и я слуша по 1000 пъти.

Техните проблеми не са гангстери, дрога, пари. Но романсът им е истински. Дами и господа - Васил и Мария.

Той. 40-годишен. Стругар във вагоностроителния завод в Карлово. Всичките му колеги иронизират него и голямата му любов - Мими. Когато отиваме в завода, нито директорът, нито колегите му могат да повярват, че искаме да снимаме него.

За тях той е безличен, неитересен. Ама нали е влюбен, питам. „А, то това ако правеше хората интересни”...

Тя. 34-годишна. Розоберачка. Става в три часа през нощта, в 4 е на терен. Натоварват ги в едни стари рейсове и ги карат към розите. Плащат им на килограм.

Те с майка й берат заедно, взимат около 20-30 лева на ден. В 12 часа всички приключват, защото розите вече са се разтворили....

Запознали се в една прекрасна утрин преди година край Карлово. Тя тъкмо си тръгвала от работа, когато към нея се приближила някаква жена и й казала „Има едно момче, което гасне по теб, но е много срамежливо и не смее да те покани на кафе”.

Тя се усмихнала и казала „Е, сега какво, аз ли да го поканя?”. Накрая се поканили взаимно. Видяли се в Карлово. Пили кафенце. И се влюбили.

Любовта на Мими и Васил е легендарна. Всички в Соколица и околовръст знаят за тях. Винаги, когато споменем или попитаме за Васил, следва мазна дяволита усмивка.

Всеки от селото има поне 3 истории за това „как нямат срам”. Как се целунали пред всички.

Как били на басейна и той я обарвал, а после тя си качила крака върху него и той бил с „надути гащи”.

Как където и да отидат, все един друг се гледат, не обръщат внимание на никого. Как не се женят...

По средата на един такъв разказ, двамата се задават по улицата. Те вървят и се целуват, опипват се, ту той нещо я подгони, ту се възцарява ходеща хармония. Накрая стигат до нас, усмихнати и запъхтени.

„Виж какво ми подари днес“ – казва Мими – „сребърна гривничка. Защото ще почвам нова работа. Спечелих конкурс за безплатен курс за готвачки“.

Хайде, сложи й я – подканваме ги. И той й я слага. Ритуално - като годежен пръстен.

Защо не се ожените – питам. Тя: „Ами...” Той: „Не е сигурна, затова не иска”.

Точно преди да дойдат, селяните не пропуснаха да кажат, че Мими някога му е изневерила. Той бил по-влюбен, и преди имал друга приятелка, която в последния момент се отрекла от сватбата.

„Искам те, бре, искам” – бърза да каже Мими, а той отсича „А, искаш, пак си гладна”. После се разсмиват.

Кръчмарят се шегува с нея: "Васил каза, че си бременна". А тя: "А, много знае той - просто съм дебела, ха-ха". Васил само се усмихва...

Двамата са деца. Влюбени тийнейджъри. Въпреки че цяла година живеят заедно ту в едната къща, ту в другата, всеки път, когато прекрачват прага, сякаш с държанието си се опитват да излъжат, че просто ще учат заедно по математика.

Отиваме на гости у Васко. Ще му запишем един епизод на видеокасета – да има доказателство, че се е снимал във филм. В откъса с Мими се целуват. Пускаме на запис.  В началото се споглеждат влюбено, държат си ръцете, усмихват се.

Бащата и майката на Васко също се споглеждат – радват се на младите. Когато обаче иде ред на целувките, Мими и възлюбеният й се изчервяват като домати.

Пускат си ръцете. Тя започва да плаче, все едно всеки момент ще ги нарежем на салата.

Какво става, питаме. Срам ги било. Пак: „Ама няма ли да се жените”. Майката и бащата с дяволита усмивка се шегуват.

А Мими казва през сълзи, като гледа надолу: „Ами, аз искам да си живея при мама, той иска тук да си живее, а за друга квартира нямаме пари.”.

Тръгваме си, блъснати от тази невинност, от срещата с 40-годишни влюбени деца, за които целувките са лимонада, а една сребърна гривна струва повече от диамант.

Не бяха готови да зарежат света си и да избягат заедно – макар на едно село разстояние.

И точно тази несигурност най-вероятно прави любовта им по-сладка – той непрекъснато се доказва, глези я, тя пък се прави на красива, шегува се с него, предизвиква го.

Обещахме им, че ако се оженят скоро, ще снимаме сватбата им безплатно.

„Ще видим” – казва Мими с дяволита усмивка. „Ще видим” – казва и Васко с дяволска амбиция...

Светът на Васил. Фабриката.

Още от мен