Чонги

Чонги на снимки

Той поддържа басейна на хотел в град Варадеро в Куба. Той е момче за всичко, всъщност, защото върши и друга работа в хотела. А момче е силно казано, очевидно е мъж на средна възраст.

57?! - недоумявах, като ми каза на колко години е. Наистина изглежда максимум, ама максимум на 40. Изглежда добре и има най-прекрасната усмивка на света.

Еугенио Рамирез Силверас. Всички му казват Чонги.

Казвай ми и ти така. Чонги – Чонги – Чонги, пее в ритъма на салса и се смее.

Той работи за хотела от 17 години насам. Спи в хотела, а родният му град е на около 30 километра от Варадеро. Матансас – един от най-старите градове в Куба, прекрасно градче със стара испанска архитектура от колониалното време, разположено на най-дълбокия залив в Куба.

Да танцуваме, казва Чонги, прихваща ме през кръста и ме повлича в ритъма на салсата. Научи ме да танцувам салса, меренге и чонги (последното си е лично негов танц със собствена хореография).

Малко преди това Чонги, когото вече бях забелязала и отбелязала като човекът с най-чаровната усмивка на света, дойде на моята маса.

Седях в един от откритите барове на хотела и пиех първото си за вечерта мохито.

Защо си тъжна?

Не съм тъжна, просто съм сама.

Чонги не знае английски, говори само испански. Той е единствената причина да практикувам и подобря испанския си, защото се сприятелихме още в онзи първи момент, когато ме попита защо съм тъжна и когато повече не бях сама.

Говорихме си дълго. Мина полунощ. Всички се разотидоха, барът затвори, ние останахме сами в сумрака на горещата кубинска нощ.

Чонги правеше мохитото, бяхме изпили доста. Признах, че е рожденият ми ден.

Ставай! Ще те водя на танци! Специален ден е...

Нима ми нямаш доверие?, натъжи се той. Чонги е искрен и естествен като децата. Бързо го опознах, нямаше как да му нямам доверие, не можех да танцувам.

Още същата вечер ме научи на салса, пихме много мохито и страшно се забавлявахме. Чонги умее да се забавлява истински и повлича околните със себе си, страшно заразява с добро настроение.

Е, разделихме се. Много е ревнива, много. Аз танцувам, смея се, закачам се с момичетата, а тя ме гледа намусена, ще ме изпепели с поглед. Зарязах я, не мога така.

Чонги има 3 деца. Най-голямата му дъщеря е на 23 и е омъжена в Италия. Нея не я мисля, тя е добре.

Другата му дъщеря е на 21. Ху-у-убава, мно-о-ого хубава. Учителка по танци. Обучава чужденци, разбира се, на местните танцуването им е вродено. И нея не я мисля... Хубавица е и лесно ще си намери някого, ще се измъкне от Куба.

Тук всички момчета ще искат да се омъжат за теб, да знаеш. Това е е един от начините да се махнат от страната. Момичетата също искат да замаят главата на някой чужденец.

Третото дете е...Чонгито. Чонги говори с голяма гордост, нежност и любов за 8-годишния си син. Трябва да го видиш! Страхотен е! Прилича на мен.

Чонги изглежда щастлив. Живее в малка стаичка до открития басейн на хотела. В свободните си дни пътува до Матансас – родния му град, който се намира на около 30 километра от Варадеро.

Утре заминавам, хайде с мен, каза ми Чонги една вечер.

Чонги живее в мезонет в центъра на Матансас. О, не е това, което си мислите. „Мезонетът“ не е повече от 20 квадратни метра, до втория етаж води разкривена тесничка дървена стълба, гредоред е и подовете са криви и неравни. Но пък има тераса.

Апартаментът на Чонги се намира в една вътрешна уличка, широка метър и половина, която има по средата си улей за отходните води, а от ляво и дясно са наблъскани още двайсетина еднотипни на неговия „мезонети“.

Та тази уличка осигурява достъп до всичките апартаменти, които са в една сграда и са тип общежитие.

Съседите му от сутрин до вечер седят на въпросната уличка. Занимават си се: една белокожа учителка по английски език, собственичка на дебел дакел, която подготвя урока си; две весели чернокожи жени, едната с гипсиран крак, които пушат и бъбрят безспир; двама засукани младежи мулати, които играят на „Не се сърди, човече“; една кльощава млада мулатка, седнала на земята пред леген с пране, която излива мръсната вода направо на уличката; няколко старци и старици с неизменните пури в уста; купчина сополиви дечурлига, които тичат наоколо и с нескрито любопитство ни оглеждат; дебелият дакел и няколко любвеобилни котки.

Като се появи Чонги, безвремието, обхванало всички тези хора, се раздвижва, оживяват се, казват „оля!“, наскачат и го целуват. Обичат го много, той им е разнообразието. Много ни се радват и на нас – с белите ни модни дрешки, с уханието ни на парфюм, с фотоапаратите ни, с мотоциклета и раницата ни. Целуват ни, като се запознаваме.

И скриха мотора ни за през нощта, защото „тук много се краде“.

А Чонги сготви риба.

Чонги, който си прави пенис от една дълга и дебела краставица, с който удря по масата. Чонги, който „обърква“ пътя към собствената си къща, след като сме пийнали няколко бири в един ресторант съвсем наблизо. На излизане тръгва в обратна посока, а ние първо се усъмняваме в паметта си, а после се смеем.

Чонги, който води „жизненоважни разговори“ по мобилния си телефон. За мобилен телефон му служи всичко подръчно – тирбушонът, една лъжица, кутията цигари...

Чонги, който пъха цигарата си на мястото на един липсващ зъб – четвърти горе вляво.

Чонги, който танцува неуравновесен дивашки чисто негов си танц и пее Чонги – Чонги – Чонги!

Чонги – сърцат, обичлив, искрен, доверчив, добър, влюбчив, чувствителен, несломим, винаги весел, винаги обръщащ всичко на шега.

Чонги, който мрази системата и й се подиграва, който сменя радиостанцията, когато започна минутката на пропаганда, който плюе на цялата мизерия и казва „Моята къща е и твоя къща“.

И който така упорито нанизваше на пръста ми златен пръстен – семейна ценност. Подарък за рождения ми ден. Не можех да го приема. Дълго спорехме. Не можех да го приема! Не можех и да не го приема.

За кубинците златото е голяма ценност, гордост и символ за престиж. За мен златото е нищо, дори не харесвам и не нося златни бижута. По бих се зарадвала на пръстен от тел, но Чонги така упорито настояваше, че го приех.

Сега гледам този златен пръстен и си мисля за Чонги. Моят сърцат кубински приятел, моят учител по салса и испански език, моят гид във времето и пространството на Куба, моят тълкувател на абсурдизмите и парадоксите в съвременна Куба, Куба на Раул и Фидел, Островът на сво-бо-да-та (?)

Чонги, който намери сили да се усмихва през сълзи на изпроводяк. И да ми каже за ен-ти път: Моята къща е и твоя къща. Другия път идваш у нас, не на хотел. В хотела – само за една нощ – заради властите. После – при мен в Матансас.

Как да му кажа, че не мога да живея без течаща вода, без баня, без ток, без прибори за хранене, без чинии и само с 2 пластмасови чаши в домакинството?

Как да ви кажа, че предпочитам да живея в „мезонета“ на Чонги, вместо в 5-звездния „ол инклузив“ лъскав хотел на изобилието?

Чонги няма имейл и никога не се е докосвал до компютър. Обеща, че ще намери начин, че ще намери кой да му помогне да си създаде мейл и да ми пише.

Разчитам на това, че покрай работата си в хотела той лесно ще си осигури достъп и ще получа писмо от него.

Чакам.

А за Куба тепърва ще ви разправям...

Вижте снимки

Още от мен