Чудо вижте

Бойко Трифонов е един от създателите на група Атлас и неин вокал до 1990 година.

„През 1980 година брат ми ме запозна с лицето Петър Писарски. Те са били в казармата заедно и брат ми е строшил китара в главата му, защото не е знаел някаква песен.

Когато засвирихме заедно, групата още нямаше име. Тогава Росица Кирилова беше солистка. Тя, Асен Драгнев на пианото и Енил Енчев. Почнахме да пеем кънтри. С Росица дует. Кръстихме си групата Следа.

В един момент обаче Росица се загаджи с един Георги Начев, текстописец, работеше в телевизията. Той й каза, че може да стане велика и тя ни напусна“.

Сюжетът на „Оркестър без име“ едно към едно...

„Действието се развива в далечната 81 година. Тогава бяхме направили първия кънтри клуб в България в младежкия дом на кино „Петър Берон“. Имаше си двор и зала вътре, съвсем легален клуб. Страшно много народ се събираше. Плащаха си вход, продаваше се алкохол...

Там се запознах с Милена. Тя ни беше голяма фенка и влизаше през някакъв джам на тоалетната безплатно.

Беше жесток купон, но комсомолът каза, че е прекалено весело и не бива така, и го затвори към 83-84 година. От бъдещия Атлас тогава бяхме само аз, Пепи и Енил Енчев.

Атлас стана, когато дойдоха братята Лазарови, Пепи Попов (авторът на "Кукла") и басистът Асен (Суки), който след това се пласираше в Мери бойс Бенд.

Невероятен басист, но и голям пияница. Веднъж бяхме в Чипровци да свирим на някаква Нова година. И той изведнъж се скри, отишъл да коли прасе, братче, оказа се по-късно.

И покрай клането на прасето се натряскал като гвоздей. И ще свирим навън. И всички го крепим с китарите само и само да го задържим прав. Срам голям...“

Още една интересна история ми разказа Бойко: „Точно преди събитията през 89 година аз си бях купил един бус (току-що бяха разрешили да притежаваш частен бус), карах групата с него по участия. Същата година имаше „Мелодия на годината“, организирано от БНТ, в Приморско.

Атлас е от участниците, ще участва и една английска звезда, някакъв педераст, който никой не го знае, братче, кой е. Мен ме цаниха за шофьор да пренеса на БНТ някви микрофони, стативи, както и ме цанят да съм преводач на англичанина, едновременно с това участвам в „шоуто“.

Междувременно аз съм забърсал едни шотландки, които тогава се влачеха навсякъде с мен. И тогава тая, Ласка Минчева, режисьорката в БНТ, ми направи скандал, че съм в една стая с „елементи от буржоазна Европа“.

Та за това, че съм преводач на англичанина, ми даваха по 5 лева на ден. Затова, че участвам в „Мелодия на годината“, ми плащаха по 20 лева на ден. Затова, че пренесох стативите на БНТ от София до Приморско, ми платиха 800 лева. Представи си за какво става въпрос...“

Бойко е бил вокал на Атлас 10 години. Напуснал е първо защото СДС загубили изборите, второ: „В интерес на истината, исках да ходя в Шотландия. Заради жени, разбира се“, запознал се с две шотландки и заминал с тях.

В момента Бойко работи в Кремиковци.

„Лея стомана“.

Всъщност, преводач е там, превежда кореспонденция, разговори с чужденци, документация. Наскоро е взел две заплати наведнъж и е много щастлив и доволен от работата си там. На въпросът чий е Кремиковци, Бойко не можа да отговори.

„Мисля, че е ничий, де да знам на кого е. Митал никога не съм го виждал, видях си двете заплати накуп и това ми е достатъчно“.

Вече са платили на всички в Кремиковци. Бойко е доволен, стига му заплатата и изобщо не се оплаква. Работата му е спокойна, харесва колегите си. „Металурзите са едни много хубави хора“.

През всичкото си свободно време бяга на вилата на жена си в село Рельово. Работи в двора там, има си чистак нова резачка... реже разни неща, които му скриват красивата гледка. Сади цветя, коси ливадата, такива работи... На Рельово си и почива. Селото го тегли като магнит. Там почивката му е истинска. Купищата приятели, които се изсипват всеки уикенд, софрата, скара - бира, резачката и косачката, прелестната гледка към Рила... това е почивката за него.

И свири и пее, разбира се. Твори музика. За кого и пред кого ли? „Свиря на маса“. И събира публика голяма – приятелите. „Иначе свиря от време на време слабичко: да разчувствам жена ми, да успокоя дъщеря ми...“

Има една мъничка наследница – Ивана, на една година. Попитах Бойко как се е променил животът му след появата й. А той не си спомня... „Имам чувството, че цял живот съм живял с Ивана. Аз не мога да си представя живота си без нея, не знам как съм го живял... няма го, просто изчезна. Без нея и жена ми съм загубен“.

Учи дъщеря си най-вече на самостоятелност.

„Не ща да става модел или чалга певица. Стане ли, ще се обърна в гроба. Ако съм жив, ще искам да умра, ама не ща да го виждам това! Абе, каквато ще да става, само да е човек...“

А детето Бойко (с родители дипломати), доста е обикаляло по света. Живял е в Египет с родителите си. Там е израснал от малък, играел е табла с брат си на брега на Нил. Хубави спомени пази от Египет.

В Шотландия е отишъл заради жени... зарязал е Атлас и е хукнал да дири щастието си във влажна Шотландия. „Там беше готино, но времето не ми понесе. Не видях и перспектива за развитие. Там продавах картини. Успешно, между другото...

Бачкам си аз като продавач на картини, а от България ми пращат една изрезка от вестник: Атлас 11 седмици на първо място в класацията. Класацията на радиото, то нямаше друга.

И аз я показвам там на колегите и те не могат да повярват. „11 седмици?! Ми ти трябва да си милионер, бе!“ Къв милионер, бе, виж ме къде работя?! И те тогава ми сложиха изрезката в рамка.“

Сега тази изрезка в рамка е на стената в хола му.

Работил е цял живот като преводач. Пътуванията му по света са свързани с работата му. Бил е и в Сомалия. „Там проститутките са жестоки. Сомалийките са едни от най-красивите жени на света“.

Ходил е още в Йордания, в Сирия, в Кувейт. И в почти цяла Европа.

Но „в България е най-хубаво. Не виждах смисъл да остана в Шотландия. Видях какво става там, и се върнах след година. Тук ми е коренът. Аз искам моята си страна да е готина, а не да отида в готина страна. Защото това може да не е твоето място. Почти всички българи, които са емигрирали, не са на мястото си.

А в България пък „хората се овълчиха, намразиха се, но това е плод на 45-те години комунизъм. Тези години са виновни за дереджето днес“. Бойко за политици отказва да говори, това е мръсна дума. „Те са говеда всичките и няма нито един в парламента, който да има някакви заложби в себе си. Аз не знам какви заложби са нужни, за да си политик, но те всички са говеда.

Даже по едно време мислихме да идем на остров Тасос. Заради наглостта на Овчаров и Румен Петков. То и това се размина, де...“

Освен преводач, Бойко 7 години е бил преподавател по английски в Софийската Математическа Гимназия. Мисли, че учителстването му е призванието. Оправял се е идеално с децата, било е взаимна любов. Децата, на които е преподавал, вече не са деца, но все още са му приятели.

Но най-добре Бойко може да превежда. Е, и други работи умее да прави добре...

Той е меломан и колекционер на музика. Има 10 гигабайта рядка, екзотична музика и няколко неща, с които може да се похвали и с които много се гордее... неща, които малко хора имат.

Музиката му дава почти това, което Ели (жена му) му дава, шегува се Бойко. Но най-много го радва Ивана. Ето ги жената и щерката тук. „Семейството ми ме крепи, без тях не мога да живея. Особено тъщата – злато е. Лъжа е, че тъщите нищо не стрували, моята е върхът!“ Жена му е и най-добрият му приятел, и най-голямата му любов. Тя с любов го нарича „Чудовище“. И Ивана е чудовище – малкото чудовище. 

И Бойко си е чудовище. Едно щастливо чудовище.

Още от мен

И още от Бойко: