Прокуратурата отказа да разследва баталните сцени в НС

Софийската градска прокуратура е отказала да образува разследване срещу депутатите от ИТН и "Възраждане", които провалиха последното парламентарно заседание на 50-ото Народно събрание, преди то да излезе в предизборна ваканция.

Това съобщи Явор Божанков, който подаде сигнал до прокуратурата след ексцесиите с пленарната зала. Сигнал подадоха и от ПП-ДБ, заради повреденото имущество на парламента главният му секретар сезира и МВР.

"Посланието към обществото е ясно. Може с изтръгване на кабели, блъскане и крясъци да попречиш на работата на държавен орган. На изпълнението на служебни задължения на народни представители. Може България да загуби средства и да останат неприети закони. Ако това може на върха, представете си какво може надолу. Ще обжалвам. Няма да се откажа от битката с тези орки", коментира Божанков във Фейсбук, цитиран от "Сега".

На 26 септември хората от ИТН и "Възраждане" окупираха парламентарната трибуна и попречиха на законодателната дейност. По план народните представители трябваше да приемат обновената Пътна карта за климатична неутралност - документ, който е условие да получим европейското финансиране по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Картата съдържа етапите, по които трябва да бъдат затворени тецовете, работещи на въглища. Освен това трябваше да се разгледат и промените в Закона за адвокатурата, на които президентът Румен Радев наложи вето.

"Сега" се запозна с постановлението на Николай Гугушев от Софийската градска прокуратура, в което основният извод е, че става дума за маловажен случай, защото повреденото имущество е на много ниска стойност. Той сочи поименно кои депутати от "Възраждане" са "извършили повечето действия върху кабелите на озвучителната система в залата на НС" - Ивайло Чорбов, Емил Янков, Звезделина Каравелова. Първите двама са народни избраници и в 51-вото НС. Според установеното от квесторите в парламента в деня след баталиите, в залата има 6 прекъснати захранващи кабели на озвучителната система, 1 лан кабел, счупен пулт на председателското място, липсва 1 аудио карта.

Прокурорът припомня, че депутатите не могат да бъдат задържани и преследвани за престъпления от частен характер. Депутатите действали с политическа цел, макар и да го правили по начин, който не кореспондира с правилата на демокрацията и парламентаризма, обяснява прокурорът. В случая няма вредителство и диверсия, както се твърди в сигнала на Божанков, сочи още Гугушев. За да подкрепи тезите си, той напоително цитира и научния труд "Престъпления против републиката" на Борис Велчев, бивш главен прокурор и председател на КС. Като "несъстоятелни" прокурорът определя и другите правни квалификации, предложени от Божанков в сигнала му.

В постановлението все пак се признава, че грубо е бил нарушен парламентарният правилник, а парламентарната трибуна е била "окупирана" и е нямало възможност да бъде използвана за изказвания. Тогавашният парламентарен шеф - Росица Кирова (ГЕРБ) изобщо не успя да овладее ситуацията и да приложи парламентарния правилник.

В сигнала си до държавното обвинение, ПП-ДБ разказваха как "Възраждане" и ИТН са провалили заседанието, като не са позволили на други депутати да се доближат до трибуната и дори са изключили звука на микрофона на председателското място и са осуетили изказвания от място. Важните законопроекти и работата на парламента бяха "саботирани чрез сила, включително чрез повреждане на оборудване на НС, включително изтръгване на кабели и други действия, грубо нарушаващи правилника и правовия ред в Република България", пишеше в сигнала. И се допълва, че са били нарушени политическите им права на депутати, гарантирани от Конституцията.

"Случилото се е успешен опит да се попречи на провеждането на заседание на НС. Това обезсмисля представителната демокрация и де факто налага силово решение на малцинството в зала над мнозинството с всички произтичащи последици за гражданите и държавата", сочат подателите на сигнала и припомнят, че поведението на народните представители от "Възраждане" не е единичен случай, а устойчиво противоправно и противоконституционно поведение. Цитира се и статус на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, че партията му "буквално се бори физически срещу закононарушителите от тройната коалиция ППДБ-ДПС-ГЕРБ за запазването на българската енергетика от закриване". "Това твърдение (...) недвусмислено показва, че "физическата" саморазправа се възприема, толерира и прилага като метод за налагане на дневен ред, приемане или отхвърляне на законодателство и промяна на законово и конституционно регламентираните процедури", пишеше още в сигнала.

ПП-ДБ откриваха поне 6 престъпления на депутатите от "Възраждане" и ИТН. Първото е принуда - обграждайки трибуната на НС, докато други народни представители се опитват да се изкажат, като ги дърпат и блъскат. Друга възможност, която се изтъква в сигнала, е действията на двете парламентарни групи да са принуда на орган на властта, каквито са депутатите. Според ПП-ДБ прокуратурата може да разсъждава и в посока, че като подбудител на принудата, осъществена от групата депутати, Костадинов също носи отговорност.

Те смятат и че действията на "Възраждане", както и цялостното им политическо поведение са разстроили дейността на парламента, което пък може да се разглежда като тероризъм. Откриват и образуване, ръководене и членуване в организирана престъпна група, тъй като от изявленията на "Възраждане" и ИТН можело да се направи извод, че действията им са в изпълнение на ясно формулирано решение на групата.

Проповядване на антидемократична идеология беше следващото "подсказване" на ПП-ДБ за какво може да се хване прокуратурата.

В сигнала на депутатите има и подточка "други престъпления", където се предполага, че колегите им от ИТН и "Възраждане" може да бъда преследвани за хулиганство, както и за опетняване на герба и знамето. "Повреждането/изваждането от строя на озвучителната апаратура и оборудване в пленарната зала на НС разкрива признаците на състав на повреждане или унищожаване на чужди вещи". "Като се има предвид, че повреденото имущество се явява обществено по смисъла на НК, а целта, с която са извършени описаните деяния, видимо бе да се попречи на дейността на съответните държавни органи, т.е. да се създадат затруднения за властта, то възниква въпрос дали е осъществен състав на диверсия или опит към такова престъпление", заключваше сигналът.