Властта се самосезира за мъртвите чинки край Копривщица

Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, на чиято територия е случаят със загиналите планински чинки край Копривщица, сигнализира сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ към Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) с предложение за извършване на проверка с оглед данни за престъпление от общ характер. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

По-рано вчера Спасителният център за диви животни на „Зелени Балкани“ съобщи, че броят на намерените мъртви и ранени птици се е увеличил. Планинската чинка е защитен вид, включен в Приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие, информираха от МОСВ.

За животинските видове от приложение № 3 са забранени всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи, подчертаха от ведомството.

Забранено е тяхното преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция, както и унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени. Не се допуска разрушаване, увреждане или преместване на гнезда. Забранено е увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция, вземане на намерени мъртви екземпляри и др., разясни екоминистерството.

Според данни на Българското дружество за защита на птиците, предоставени на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), през 2024 г. са установени 1534 екземпляра от вида планинска чинка. Данните може да са неизчерпателни и непредставителни, но във всички случаи броят на загиналите планински чинки е много висок, смятат от МОСВ.

Планинската чинка не се размножава в България, а само зимува. „При зимуването е възможно ятата да се окрупняват и да се струпват край градове, където има подходяща храна за сезона (например семената на вида ясен), съответно да се образуват големи нощувки край някои населени места, какъвто е случаят с Копривщица“, обясниха от МОСВ.

Пойните птици са дневно активни и при значими звукови и светлинни въздействия през нощта могат да се дезориентират, да се сблъскат с препятствия, да бъдат изплашени във въздуха поради фойерверки или други силни и резки шумове, добавиха от екоминистерството. Без такова безпокойство птиците вероятно щяха да останат в нощувките си, коментираха от МОСВ.

От министерството отбелязаха, че фойерверките, светлинното и шумовото замърсяване представляват като „много специфична форма на смущение и причина за смъртност, която може да има значими последствия върху българската орнитофауна.

Съгласно редица научни изследвания и публикации, ефектите от фойерверки върху птиците са значими, като са документирани редица подобни случаи на масова смъртност непосредствено след приключване на нощта за посрещане на Новата година, в т.ч. и загиващи птици, които падат от небето, посочват също от министерството. От МОСВ призовават да се повиши осведомеността за проблема.

Необходимо е да бъдат ограничени изключително силните експлозивни ефекти и ударни заряди. Фойерверки не следва да се прилагат в орнитологично важни места, национални паркове и други категории защитени територии, както и в зони на птичи колонии и нощувки на птици, заявиха още от министерството.

По-рано вчера кметът на Копривщица Мария Тороманова коментира за БТА, че птиците не са починали от фойерверките в новогодишната нощ. По думите ѝ намерените мъртви птици са били далече от града. На тези места не е имало фойерверки, каза тя.