Над милиард годишно ще е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол.

Най-голямата ползва ще бъде за тежкотоварния автомобилен транспорт, споделя доктор Атанас Павлов, част от елипа, който е извършил проучването.

"Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1.39 млрд. лв. годишно" – сподели пред БНР Павлов. Втората полза, според него, отчита елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни. От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите.

Другата полза е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването. Преки ползи от присъединяването на България към Шенген има и за фиска – икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.

Павлов подчертава, че са налице ограничени анализи и данни за икономическите последици за единния пазар от оставането на двете държави-членки извън Шенгенското пространство. Досега има само едно проучване, възложено от Европейския парламент през 2016 г., чиято цел е да се оцени въздействието на възстановяването на граничния контрол в рамките на Шенген, но не и на ефекта от задържането на отделни страни извън него.