Фирмите за бързи кредити: Председателят на КЗП всява хаос

Председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова внася хаос в потребителското кредитиране и работи срещу легалния бизнес. Това се посочва в позиция на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране във връзка с действията на КЗП и политиката ѝ за бързи кредити.

От няколко месеца КЗП започна кампания за проверка на всички банкови и небанкови институции, даващи кредити, като навсякъде бяха открити нарушения. Сега от АОНК заявяват, че наблюдават пълно неразбиране на индустрията, а с действия си регулаторът търси евтина популярност.

Това е втора организация, която нападна председателя на КЗП след мерки от страна на комисията. Само преди дни Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), представляващ телеком сектора в България обвини шефката на КЗП в некомпетентност. Причината - желанието на Филипова да бъдат отнети лицензите на мобилните оператори заради покачването на цените на услугите.

Сега от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) обясняват, че представляват 10-те основни компании на българския пазар за потребителско микрокредитиране.

"Наша основна мисия е да работим така, че най-добрите европейски практики в областта на небанковото потребителско финансиране да станат стандарт. След като през 2024 г. омбудсманът подчерта усилията ни за налагане на висок стандарт в небанковото кредитиране, бяхме обнадеждени, че новото ръководство на КЗП иска да обърне внимание на множеството осветени от нас проблеми в сектора и да приложи натрупания от нас опит в противодействието на вредни практики като заблуждаваща реклама, „лицензи под наем" и натиск срещу кредитополучателите", пишат от АОНК.

Става ясно, че заедно с КЗП и потребителските организации е подготвен нов Кодекс на добрите практики, който е подписан през декември, но без КЗП.

"Вместо да се включи в инициативата, Мария Филипова обърна реториката на 180 градуса и премина към заплахи, незаконосъобразни заповеди с предварително изпълнение и натиск срещу фирмите в нашата асоциация", пишат още от организацията.

От АОНК твърдят, че 25% от пълнолетните български граждани ползват услугите за небанково кредитиране, пише "24 часа".

Те често се сблъскват с измами, насилие, полузаконни оператори и редица други неетични практики. Вместо да работи по тези важни проблеми, КЗП изисква от функциониращите на светло фирми да правят корекции в своята документация, които или са несъществени, или противоречат на законодателството", коментират още от Асоциацията.

Според тях от това се възползват полу-легални оператори и чисто криминални лихварски мрежи, "срещу които КЗП бездейства, а те са се разположили необезпокоявано и все по-настъпателно на българския пазар".

"В икономиката няма вакуум, когато мачкаш работещите по правилата, на тяхно място се появяват образувания, които трябваше да сме оставили отдавна в миналото", категорични са от АОНК.

Асоциацията апелира за край на популистката кампания от страна на КЗП и връщане към конструктивния тон и концентрираната работа по проблемите на българските потребители.

В отговор председателят на КЗП Мария Филипова написа: "С дълбоко възмущение и недоумение приемам действията на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), която избира да атакува Комисията за защита на потребителите (КЗП) чрез медиите, вместо да насочи усилията си към решаване на реалните проблеми в сектора".

В позицията си тя казва, че разбира, че на някои хора не им харесва да се придържат към закона, но "ще им се наложи да свикват, че годините на заобикаляне на закона с прикрити като неустойки, възнаграждения за избягване на тавана на ГПР приключиха".

"Няма как да направя компромис с потребителските права, за да удовлетворя исканията на кредиторите да си запазят практиките, за които българските съдилища и съда на ЕС са категорични, че са незаконосъобразни и ощетяващи потребителските интереси. Секторът на небанковото кредитиране ще трябва да свиква да развива бизнеса си съобразно законите на Република България. Напомням на дружествата, че КЗП се интересува единствено от отношенията между кредитор и потребител. Отношенията между самите търговски дружества в светлината на конкуренцията помежду им не се уреждат от потребителското законодателство, което разглежда само отношенията между потребители и търговци. Въпросите свързани с регистрационните режими, редът и условията за извършване на дейностите по Закона за кредитните институции също не попадат в обхвата на компетентност на КЗП. За тези си проблеми дружествата не могат да търсят вина в КЗП, пише Филипова.

В заключение тя подчертава, че КЗП не може да е страна по споразумения с търговци или браншови организации на търговци, които не решават реални потребителски проблеми, а декларират готовността на кредиторите да спазват закона. "Първо, защото така или иначе са длъжни да спазват закона. Второ, поради задълженията на КЗП да третира всички субекти на закона равно, безпристрастно и обективно, както и задължението да не нарушава конкурентното право чрез действия или бездействия. Например, рекламирайки индиректно чрез участието си в споразумението кредиторите, членуващи във въпросната браншова организация, за сметка на останалите участници на пазара", допълва тя.

"Комисията за защита на потребителите е орган, който цели правата и интересите на потребителите да не бъдат нарушавани. Следователно за КЗП е без значение какви ще са последствията за бизнеса на търговците, практикуващи нелоялни търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите. Волята на европейския и българския законодател е такива практики да няма на територията на вътрешния пазар на Европейския съюз", заявява председателят на КЗП.