Убиецът на двете деца във Вакарел вероятно е бил с тежко психично разстройство

Извършителят на ужасяващото престъпление във Вакарел най-вероятно е бил с тежко психично разстройство, подобно поведение не се асоциира с добро психично здраве по никакъв начин, коментира психиатърът д-р Владимир Сотиров пред БТА.

Момиче на пет години и момче на 11 г. са открити мъртви с множество прободни рани в таванско помещение на имот във Вакарел, съобщи вчера окръжният прокурор на София Наталия Николова, която беше на мястото на престъплението. Майката е задържана. Към момента се водят беседи с нея, но не е разпитана официално - нито в качеството ѝ на свидетел, нито е повдигнато обвинение спрямо нея.

Според психиатъра д-р Сотиров не е достатъчно обаче да разберем дали извършителят е имал психично разстройство и какво (психоза, налудна депресия, декомпенсация на личностно разстройство или друго). Важно е да разберем как това психично разстройство е повлияло върху поведението, мислите и чувствата му, добави той. Какви са били проявленията и как патологичните процеси на разстройството са повлияли ума и възприятията. Защото има психични разстройства и психични разстройства, подчерта той.

Понякога при едно и също психично разстройство се наблюдават драматично противоположни поведения, обясни специалистът. Например, по думите му, при един пациент може да има рисково поведение, насочено към него самия, застрашаващо неговия живот, докато друг пациент със същото психично разстройство може да има рисково поведение, насочено към случайни хора или към хора от най-близкото семейно обкръжение, с които е най-дълбоко, интимно свързан.

Диагнозата сама по себе си не дава отговор дали и защо един човек, при когото се развива това психично разстройство, е склонен да извърши престъпление и какво, посочи психиатърът. Факт е, че повечето пациенти с тежки психични разстройства не извършват тежки престъпления, а когато извършват някакви престъпления - обикновено, те имат защитен характер и са следствие от болестно обусловено, субективно преживяване за застрашеност. Ето защо е важно да разберем не само какво е било психичното разстройство, но и какви други обстоятелства са изиграли роля при оформяне на клиничната картина (т. нар. патопластичен ефект на фактори, свързани с личността и средата), изтъкна д-р Владимир Сотиров.

Важно е да разберем какви външни обстоятелства (чисто житейски, отношенчески, икономически, медицински, вкл. свързани с осигуряване на адекватна и своевременна медицинска грижа и лечение, както и психологическа и социална подкрепа) са повлияли на поведението на страдащия от психично разстройство, довело до тежко престъпление, обясни психиатърът. Според него е важно да се установи и какви обстоятелства, свързани с личността на боледуващия, са повлияли върху неговото болестно поведение. В конкретния случай е важно да се разбере в каква среда е роден и израснал извършителят, как е бил отгледан самият той, какъв тип грижа и внимание е получавал (или не е получавал) като дете и от кого, има ли данни за фамилна обремененост, както и за понесен психологически травматизъм в детството и в по-късните етапи, смята д-р Сотиров.