Д-р Иван Добринов пред Dnes.bg: Децата с тежки усложнения от зависимости у нас няма къде да се лекуват

Темата за употребата на психоактивни вещества и на вейпове от непълнолетни тези дни стигна до парламента и до Консултативния съвет по национална сигурност към президента. За рисковете пред подрастващите, за зависимостите и за хората, които изготвят законите в тази сфера Dnes.bg разговаря с психиатъра доктор Иван Добринов от Държавната психиатрична болница в Раднево.

- Доктор Добринов, след няколко тежки инцидента напоследък вейповете станаха обект на забрана от НС и дори тема за КСНС при президента. Ще помогнат ли предлаганите мерки, или просто е отчитане на дейност по темата?

- За съжаление проблемът е доста по-сериозен и многопластов. Държавните институции упорито повтарят един безрезултатен модел - шумно обявяват война на определено вещество или средство, без да се фокусират върху същинските причини за тези явления. Сценарият е многократно повтарян без особен успех - така се случи с наргилетата, с райския газ, със снус, сега – с вейповете. Разрешаването на подобни въпроси на държавно ниво изисква съвсем различен подход: разумни политики с научно обосновани прагматични и ефективни дейности, дългосрочни ангажименти, намаляване на търсенето, на предлагането и на вредите от употребата на психоактивни вещества. Да не забравяме и т.нар.поведенчески зависимости – например към хазарт, различни дейности по интернет и др. Това предполага системно мислене, каквото нашите управляващи явно нямат. Навсякъде по света се говори за система за обхват на хората с проблемна употреба и зависимост.

- Психоактивните вещества, които младите хора вземат, непрекъснато се променят, а възрастта на тези, които ги употребяват, пада. Има ли ефективен начин за превенция?

- Със сигурност има, но той не се прилага у нас. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (отскоро Агенция на ЕС по наркотиците) преди години издаде подробен наръчник по темата. В него са описани европейските стандарти за качество на превенцията. Това са подходи, основани на научни доказателства. В България никой не се интересува от добрите световни практики. У нас все още се утвърждават доказано безумни подходи, като плашене, забрани, лозунги по типа на „Просто кажи НЕ!“, разпространение на информация или „зловещи статистики“, страшни плакати, листовки, флаери, филмчета със съмнително съдържание и т.н. Както се изрази наскоро един експерт по превенция: „В предлаганите превантивни програми у нас е включено всичко, което е доказано неефективно“… Адекватният подход изисква добре подготвени дейности със семействата, в училищата, в медиите, на работното място, работа с обществените нагласи. Необходимо е участието на добре подготвени наставници – учители, треньори, лидери в общността и др.

- Има ли къде да бъдат лекувани деца, които ги употребяват? И какви са най-честите последици от употребата на такива вещества?

- Това е огромен проблем от десетилетия, за който сме алармирали безрезултатно десетки пъти. Държавата не е организирала нито една програма за помощ на деца с проблемна употреба на психоактивни вещества. В повечето области няма нито един детски психиатър, нито един стационар за хоспитализация на деца с психиатрични усложнения. Родителите често се лутат и стават жертва на недобросъвестни „лечители“ или некомпетентни самозванци. В цялата страна има една-две частни терапевтични програми с ограничен брой места за непълнолетни, но това е крайно недостатъчно, а и не всеки родител би могъл да си ги позволи. Децата с тежки психиатрични усложнения, причинени от психоактивни вещества, на практика няма къде да се лекуват.

- Прави впечатление, че гласът на специалистите в тази сфера сякаш не се чува много. Какво най-често не разбират хората, които пишат подобни забрани и които правят регулации във Вашата област?

- Многократно сме коментирали с колеги, че за съжаление често закони и наредби се пишат от грубо некомпетентни или злонамерени хора, които нямат никаква представа от това, което работим. Често пред нас се поставят неизпълними на практика изисквания с фантастичен характер. Пишат се десетки национални стратегии, стандарти, ръководства, наредби, но нищо от тях не се изпълнява. Когато срокът на поредния документ изтече, той се пренаписва за следващ период.

- След като излязоха публикации, че пациент се е обесил в психиатрия, на шега написахте, че очаквате проверки за наличието на въжета в психиатриите. Всъщност какво е състоянието на психиатричната грижа у нас, много се говори за липсата на кадри, но това не е единственият проблем...

- Ситуацията никак не е смешна… Инцидентите са чести, но държавните институции вървят винаги след събитията. Правят формални проверки кампанийно и след няколко седмици всичко затихва без промяна. Обикновено го отнася само дежурният персонал. Има и огромен брой „правозащитни“ НПО, които са си присвоили имиджа на морален стожер, самоназначили са се за „гласа на пациентите“ и тероризират персонала в психиатричните заведения, като демонизират малкото останали на предния фронт специалисти. Така си осигуряват прилични доходи. След всяко нещастие управляващите дават щедри обещания, без да имат намерение да ги спазват. Още си чакаме обещаните санитарски бройки след тежката физическа агресия срещу персонала ни през 2023 г. Още си чакаме пожароизвестителната система след серията пожари и смъртни случаи в няколко болници. Всъщност най-спешните мерки би трябвало да бъдат свързани не с увеличаване на контролиращите и паразитиращи проверяващи, а с комплектоване и обучение на мултидисциплинарни екипи в болничните заведения. От много години алармираме за зловещия недостиг на лекари, медицински сестри, санитари, охранители, психолози, социални работници, трудотерапевти, арттерапевти, спортни терапевти и т.н. Няма как да се осигури качествена грижа без живи хора. Освен това за да се привлекат обучени, компетентни и съвестни специалисти, заплатите и условията на труд трябва рязко да се подобрят. Много от колегите са отчаяни, решават повече да не рискуват живота и здравето си, напускат и търсят друго поприще.