Еврозоната не е само математика и числа, а също политика и дипломация

Последните данни на Евростат показват, че България покрива ценовия критерий за приемане в еврозоната. Министерският съвет възложи на министъра на финансите да изготви искане за конвергентни доклади до ЕК.

Икономистът Михаил Кръстев заяви, че нямаме гаранция, че ще получим положителна оценка. “Конвергентните доклади ще бъдат изготвени в рамките на няколко месеца, в тях ще бъде взет последният възможен отчетен период, при недалновидна политика не ни се гарантира, че няма да надвишим този процент", заяви икономистът в студиото на "България сутрин".

Кръстев заяви, че реалната работа във връзка с присъединяването ни към еврозоната тепърва започва. Икономистът добавя, че това е голяма счетоводна промяна. “Това, че някой е успал да измери инфлацията, не е постижение. Искането за конвергентни доклади е правилно, но работата до края на годината е много. Оставам с впечатлението, че голямото изпитание е дали да се поиска доклада, а то е да се подготвим за преминаване към единната европейска валута", коментира икономистът.

Колегата му Преслав Райков заяви, че немалка част от това решение е не само математика и числа, а също и голяма доза политика и дипломация.

"Трябва да се водим от стабилна финансова политика, държавата трябва да се върне към балансиран бюджет. Има много сектори, които остават нереформирани, голяма част от капиталите се насочват и към тези сектори с предвидения бюджет. Трябва предвидимост за бизнеса, България има потенциал от 1,5 % над реалния БВП, който не реализираме. България не работи на максималния потенциал на икономиката си. Трябва ни бюджет, насочен към това икономиката да просперира", призова Райков.

Проектът на Бюджет 2025

В ефира на Bulgaria ON AIR Кръстев изтъкна, че реално се планира данъците в България да продължат да растат. "Нямаме замразяване на данъчната тежест, имаме прогнозируемо увеличаване. Бюджетът е невъзможен със заложените 30% увеличение на приходите от ДДС. Или очакваме българската икономика да избухне, или разписваме документи с невярно съдържание", каза икономистът.

И двамата икономисти изразиха мнение, че ако не беше "счупено" швейцарското правило за увеличение на пенсиите, нямаше да се стигне до проблемите, които има с високата база. Експертите не виждат икономическа логика в увеличаването на заплатите в държавната администрация на калпак с 5%.

Кръстев даде пример за световна практика за борба с инфлацията - ограничаване на потреблението, а в България последните 5 г. се прави точно обратното - опитваме да го стимулираме.

Бойкотите на веригите

Икономистите са на мнение, че те няма да доведат до търсения ефект.

"Бойкотите бяха изключително смешни, какво бойкотираме - хранителните вериги, които какво причиняват на нашата икономика? Масовият потребител не иска да направи реален икономически прочит защо цените на определени продукти са по-високи дори в същите вериги в чужбина. Проблемът е спрямо ефективността на производство, на логистиката, административно улеснение на редица пазари. Ценовата политика на веригите е много адекватна в голяма част от сегментите, в които оперират", е позицията на Преслав Райков.

Кръстев призова за по-голяма конкуренция и привличането на още вериги, което бе довело до търсения ефект.