Научен фурор: Откриха вековни български графити в Стария град на Йерусалим

Фотографско проучване разкрива десетки български надписи в гръцките православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му. Проучването е дело на Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики и публикувано в научното издание Atiqot, а проучването е публикувано в различни израелски медии, като Jerusalem Post.

"Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясняват изследователите.

В рамките на проекта са използвани мултиспектрални и RTI изображения, за да се разкрият избледнелите маркировки.

"В настоящия документ са представени резултатите от фотографско изследване на надписи с графити върху стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, които разкриват български поклонници в тези манастири. Авторите на проучването успяват да идентифицират конкретни лица и местата им на произход, което е позволило да се реконструира българското поклонничество през 500-години на османско владичество в България.

Тези надписи са доказателства за многобройните посетители, които са се отправили към Светата земя, за да участват в религиозните празници на града.

Подобно проучване е проведено от авторите в сградата над гробницата на цар Давид на хълма Сион, традиционно, приеманото място за "стаята на Тайната вечеря“, където са открити десетки графити на християнски поклонници от Западна Европа, Балканите, Кавказ и Близкия изток, датиращи от 14 до 15 в.

"Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период“, пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на "българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество“.

Изследването документира надписи в три основни обекта: манастира "Свети Теодор“, манастира "Предтеча“ и манастира "Свети Харалампий“.

В манастира "Свети Теодор“ един от надписите гласи: "Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“ - идентифициращ град Котел, България. Авторите отбелязват значението на Котел: Икономическият просперитет на селището довел до появата на много заможни жители.“ “От XVII в. Котел се превърнал в център на текстилната промишленост.

Друг текст гласи: "Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван(?). Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794“. Габрово е описано като "един от важните центрове на движението "Българско възраждане“.

Надпис от Разлог: "Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Авторите предлагат връзка: "Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо - известна фигура в българската история от XVIII в.“

В изследването са идентифицирани и търговски символи, като авторите обясняват, че "такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.

В България, свидетелства за поклонничеството в Светите земи са така наречениет Йерусалимии. Те са картинни изображения с библейско съдържание, представляващи своеобразна карти на Светите места, изработвани са масово в Йерусалим през18– 19 в. Заможните български поклонници са купували тези произведения на изкуството при посещението си на Божи гроб, като ставали хаджии. Да станеш хаджия било изключително престижно. В центъра на всяка йерусалимия се изобразява Гробът Господен. Вляво от централната сцена е иконата на Богородица, а вдясно на Иисус Христос. В останалото пространство изобилстват сцени от Стария и Новия завет. Има и празно място, на което се изписват датата и имената на поклонника.