Над 42% от българите приемат изкуствения интелект с притеснение

Българите посрещат изкуствения интелект с повече тревога, отколкото с надежда. Неяснотите са много. Но икономически активните възрасти и донякъде по-младите – които в крайна сметка и реално ползват услуги с изкуствен интелект – са осезаемо по-ентусиазирани. Изводите са от бърз независим сондаж на агенция „Мяра“. 

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция, проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

31,4% от пълнолетните българи твърдят, че по един или друг начин вече са ползвали изкуствен интелект, 68,3% казват, че не са. Данните вероятно съдържат и известен дял неискрени отговори, но дават сравнително добър ориентир, доколкото приложения с изкуствен интелект вече са популярни и в телефони, автомобили и т.н. 

Разбира се, сред деклариралите, че са ползвали изкуствен интелект личат преди всичко младите и активните възрасти – хора, които преимуществено живеят в столицата и другите по-големи градове. 

18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм. Това са в по-голяма степен млади хора. 

42,2% обаче виждат повече поводи за притеснение, а 37% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, за да заемат позиция. Данните не будят изненада на фона на възрастовата структура на обществото ни, която се отличава с все по-висока тежест на горните възрастови групи, допълват от Агенцията.

В същото време, при 30-44-годишните, делът на приемащите с ентусиазъм се покачва до близо една трета, а притеснението спада също до близки до една трета стойности, макар и да остава малко повече от ентусиазма. В такива възрастови групи са и най-представени твърдящите, че реално ползвалите изкуствен интелект.

За 54,2% от анкетираните изкуственият интелект може да доведе по-скоро до загуба на работни места, 21,1 на сто намират по-скоро възможност за облекчение, 20,1% признават, че не са достатъчно запознати с въпроса, а близо 5 на сто не могат да определят.

При 18-29 и 30-44-годишните, например, делът на оптимистите приближава до близо 30% и това още веднъж показва, че картината на нагласите по темата е закономерно зависима от поколенията, сочат изводите на „Мяра“.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.