Игра на руска рулетка: Как жителите на Телиш и Радомирци описват пътя, на който загина Сияна

Игра на руска рулетка. Така жителите на селата Телиш и Радомирци наричат пътуванията по пътя до най-близкия до тях областен град - Плевен. На същата отсечка, на която на 31 март загина 12-годишната Сиана, още 5 души са загинали в последните пет години според официалната статистика. Местните обаче имат други данни, които за съжаление събират от първо лице.

"Тръгнахме от Радомирци за Плевен. На 12 март 2024 г. в 15.50 ч. eдин бус ни отнесе", това разказва пред Нова Радка Костова - оцеляла в катастрофа в отсечката Телиш – Радомирци, която е около 10 километра. Жителите на Радомирци предпочитат изобщо да не пътуват, защото по думите им тировете там си „пробват километражите, играят на руска рулетка".

Радка си спомня как преди една година тя и съпругът ѝ тръгват към Плевен на родителска среща. „Точно на разклонена за Телиш започна да вали. Както си пътувахме, пред нас кола навлиза в насрещното. Удря една кола. Те се хвърлиха в банкета. В момента, в който видях, че закачи буса, получихме някакъв удар. Колата се завъртя на 360 градуса. Аз не знаех каква посока се намираме и къде сме, и какво се случва. В момента, в който се обърнах към мъжа ми, аз си помислих, че е мъртъв. Защото той беше в безсъзнание и в кръв" - този спомен ще я преследва цял живот, както и последствията върху здравето ѝ.

„Аз бях със счупена гръдна кост, счупени два прешлена на гръбнака", споделя жената. При мъжът ѝ щетите са били капачка на коляното, бедро, счупен нос, счупени ребра, натъртен бял дроб. „Въобще, като цяло, трагично. Първите дни не помня, аз съм бил в интензивно отделение", казва самият Мирослав Костов.

„Повече не сме ходили на родителска среща на Плевен. Ходим само по лекари. Имаме ли опция да избегнем пътуването го правим. Не е нормално. Аз не искам да тръгвам. Дори не съм ходила на втория задължителен преглед след операцията, за да не пътувам", казва Радка.

Те двамата са минали покрай катастрофата, в която загина 12-годишната Сияна.„В понеделник, когато се връщахме от ортопеда, една кола изпреварваше със зверска скорост, при което аз почнах да пищя в колата. Когато се връщахме от Плевен, видяхме тира. И помислих си само дано да няма жертви. Това е първото. Всичко беше омазано в кръв. Това е което видяхме", казва тя.

„Значи през целият ден определено не бях на себе си. Като завали става много хлъзгаво. Тежките автомобили, които идват от посока Плевен към Луковит, карат с по-висока скорост. И винаги поднасят. Ако не е, всеки ден е през ден. А статистиката, която я дадоха по новините, която я чух, за мен това не е реално. От нашия случай до сега, там са загинали поне трима човека. А нагоре още. Преди няколко дни пак имаше верижна катастрофа. Мисля, че двама души бяха загинали. Имаше едно момче от Червен бряг. Мисля, че тежкотоварен автомобил го отнесе. През 20-30 метра има дупки. Не са огромни дупки, но са такива, които предизвикват ПТП. Защото ти гледаш да ги заобиколиш, дали ще мръднеш вляво, дали вдясно, напускаш плътното за движение", допълва пострадалата.

Мирослав и Радка имат дъщеря на 17 години. Тя предстои да изкара книжка скоро. „Може би я задушавам по някакъв начин, но постоянно пиша по телефона. „Пристигна ли? Тръгнахте ли?" Тя всяка сутрин, като тръгне за училище, аз започвам да се моля. До момента в който тя ми не пише, че е пристигнала", казва майката.

Само преди 20 дни Мирослав е претърпял поредната операция на коляното след катастрофата. Все още не е на работа.

„В момента се води досъдебно производство, което вече се води година и един месец. Година и един месец, освен близките ни и познати, никой не ни е потърсил за абсолютно нищо. Дойде ни преди един месец писмо, защото едното момче с буса не могли да го намерят и е прекратено делото за момента. Докато не мина време, в което кажат, то минаха години, то всичко вече е прекратено. Ние не знаем ситуацията сега, път ли го е изхвърлил, за да обвиняваме, например, АПИ. Една година по-късно ние не сме наясно с тези ситуации", казват оцелелите след ада на пътя.

Лальо Маринов е от Радомирци. „Тук съм отрасъл. Тук убиха баща ми. Тир с превишена скорост, идва от Плевен, помита го и го кара на 40-50 метра и го уби на място. Така нелепо. Близо на 700-800 метра по-нагоре от мястото, където Сияна загуби живота си преди дни", казва той.

„Значи, търсих отговорност за смъртта на баща ми. Докато дойдоха полицаите, собственикът на камиона дойде по-бързо от тях от София. Просто няма вина. Виновен е на убитият. Баща ми е виновен, че бил на неподходящото място в неподходящия момент. Един месец след това на мен ми съставиха акт и ми взеха 70 лева. И аз попитах полицаите защо и той каза, че така са преценили. Значи, преценяват за едните да има наказания, а за другите да няма наказания. Това е. Живеем в България.", разказва през сълзи Лальо.

Казва още, че избягва да минава оттук. „Аз дойдох 5 минути след катастрофата. Просто всичко ми е пред очите", допълни той.

По отношение на становището на АПИ, че пътят е ремонтиран, показва къде са кръпките по асфалта, коловозите и дупките. „Ако паднете, вие не могат да ви намерят. Това не е нещо, дето могат да се скрият. Корупцията не само убива. Тя прави някои много богати. А другите са потърпевши. Не можем да бъдем всички богати. И тогава сме жертви", подчертава Лальо.

Емил Симеонов живее точно на пътя на всички тирове. Дори е бил свидетел на смъртта на бащата на Лальо. Разказва за още починали. „Там оградата ми е все бутана от коли. Някакво ограждение да направят. Мантинели и нещо, което да подпира. Страхуваме са постоянно да не влезне някой да ни убие докато спим. Нощно време тировете хвърчат. Като минат се тресат стени, легла, всичко. По време на дъжд задържа вода. Там засадих туфи нарочно, да предпазват от водата от тировете като минават. И я отхвърлят. В началото на демокрацията още исках да ми слагат мантинели. Обещаха ми – още няма", разказва Симеонов.

„Радомирци е пътят към Европа. Но при този трафик, при тези тирове става много опасно", казва кметът на Радомирци Петьо Йотов.

„През едно село да се насочи международен трафик. Вървят хора по тротоар 1,20 м и до тях в дъждовно време - фонтани. И хората се страхуват да се движат. Живеем в затвор. Аз живея на този главен път, по който върви трафикът. Сега е затворено движението по посока катастрофата, защото се прави обследване на асфалтовата настилка. Друг път не се замерва така асфалта? Асфалтът е правен преди 50 години. Тоест има своето износване. И те кърпят само компрометиран участък за момента. При най-малкия дъжд, недобри гуми, неуместно боравене със спирачки - веднага задницата почва да се занася. Както стана нещастният случай", обяснява кметът.

„Шансът е руска рулетка. В този момент дали има кола срещу теб или не - не се знае. Полицаи идват постоянно. Не може ли да има камера?", пита кметът и допълва: „Протестът ще го направим категорично с кметицата от с. Телиш решихме в един ден на 12 април от 10 часа да затворим пътя от двете страни тази прословута отсечка Радомирци - Телиш. Напрежението много ескалира. С последния случай, с това слънчице. Бог да го прости. Така не може да продължава", категоричен е Йотов.

„При товарен автомобил имаш полуремарке, което тежи 15 до 20 тона. Когато то натисне кабината напред и тръгне да поднася и да излиза от пътя, няма сила, която да го върне обратно на пътя. И по този начин, шофьорът остава свидетел от първия ред на това, което се случва. Той няма какво да направи повече", сочи анализът на пътният експерт и член на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България Георги Бързаков.

„Да се сложи напречна звукова маркировка. Да, ще се мине с скорост 40-50 км в час, но няма да стане нито едно ПТП. Един сепаратор струва 38 лева. Грехота е. И когато има сепаратори на осевата линия, камионът няма как да си позволи да играе от едната лента в другата и да засилва скоростта. Неравности коловозни това е. Повечето от шофьорите в България са свикали на такива пътища и това ни им прави впечатление. Освен тази отсечка има поне още 40, а може и повече отсечки да са в цялата страна. АПИ знаят кои са тези участници. Колко още деца трябва да загинат на нашите пътища за да се вземат мерки", пита експерът.

„Днес е това дете, утре ще е друго дете, ако не вземем мерки. Никой не е застрахован. И вас ви чакат вкъщи", казват в заключение оцелелите Радка и Мирослав.