Падат матурите за ученици с оценка 5 в последните три години на гимназията?

Изследването на синдикат “Образование” към КТ „Подкрепа” показва и че 74,3% от участниците в допитване, направено от синдиката,  подкрепят идеята за отпадане на държавните зрелостни изпити за ученици, които в последните три години в гимназията имат среден успех от „Мн. Добър” (5).

“Една такава идея не е чужда и за историята на образованието ни. Един ученик, ако покаже добра средна оценка в рамките на петица, то той да бъде освободен от матура, защото вече е доказал, че има минимума от знания, които трябват за последните три години. Това би мотивирало учениците да учат не само последната година, за да се освободят. Така те могат да се насочат към следващия етап от своето обучение или да помислят как да се реализират на пазара на труда, това е въпрос на личен избор. Но наистина ще им спести малко време. Стресът към матурата могат да го отнесат към изпит за ВУЗ”, каза Петров и отбеляза, че най-търсените ВУЗ-ове не вземат под внимание оценката от матурата.

“Ние сме нетен износител на бъдещи студенти, а тук трябва да води българският пазар на труда, който трябва да привлече най-добрите ученици. В математическа гимназия няма ученик, който да продължи да учи в България. Два пъти правихме проверка в математическите гимназии - няма човек, който да учи у нас, те са 100-процентен нетен износител на бъдещи студенти”, уточни синдикът пред "Труд".

Синдикатът предлага още ученици да повтарят първи клас заради дефицити в знанията и уменията си. Става дума за оставане в същия клас само за година. Петров се позовава на тяхно изследването, направено по методите на “национална анкета” и “ад хок”, финансирано със собствени средства.

Участвали са повече от 4000 учители, родители и заинтересовани граждани. Над 88% от запитаните са отговорили утвърдително на въпроса дали да се въведе възможност за повтаряне на първи клас при наличие на дефицити в езиковите и социални умения на ученика.

“Синдикат Образование” от няколко години анализира действието на Закона за училищното и предучилищното образование и в контекста на целия начален етап, който се промени 2016 г. С новия закон, с това учениците да преминават по една “бърза писта” с дефицитите, които носят в своето образование като цяло, стигнахме до предложението да се повтаря еднократно първи клас”, заяви Петров. Той уточни, че в историята на образованието опитът сочи, че повтарянето няколко пъти на един и същи клас има обратен ефект.

“Тази “бърза писта” прави много сложни пети, седми, осми клас, като дори излиза извън тези рамки. Респективно трудностите са и за учителите. Искаме “в зародиш” да помогнем на децата”, каза председателят на синдиката. Подчерта, че става въпрос за много малък процент на ученици. “В някои райони процентът ще бъде много по-висок, но средно статистическото училище почти няма да има такива ученици. Това обикновено не засяга тези, които са посещавали предучилищни групи и са участвали в това задължително по закон предучилищно образование. Но законът не се спазва - имаме неработещ текст. Записваме ги в първи клас най-вече с езикови дефицити. 

Да не говорим за социални умения - спазване на правила, има деца, които за първи път попадат в една общност. Трябва да им помогнем. Един законов текст, който не действа, трябва да го направим така, че да действа или да го заличим, а в случая точно това се получава. Затова искаме да се случи това повторение в първи клас”, уточни Петров. Той подчерта и че предложението е за текст в закона, логиката на който следват наредбите, включително и тази за приобщаващото образование.

“Те да не минават по т. нар. “бърза писта”, трябва да помислим и като възможност това да се случва и в класовете до 4 клас. Този дебат дори малко е закъснял”, каза Петров.

По думите му към момента се води дебат за цялостни промени в образованието с поне 20 акцента. “Едни от тях кореспондират със Закона за образованието, други с наредби, трети с НОИ, пенсионната реформа и т. н. Предишният министър Галин Цоков не беше по-малко активен и показваше добри постижения на системата, но някак беше по-плах по отношение на коментара за реформи. В този ред на мисли министър Красимир Вълчев отвори много дебати, но и той самият е казвал, че някои от промените няма как да ги очакваме веднага, ще мине повече време за да се случат”, обобщи Юлиян Петров.

След обсъждания през лятото, повечето новости ще влязат в сила за учебната 2025/2026 г.