Фондове с интерес към България, купуват 200-300 апартамента в София

БНБ установи съществени пропуски при отпускане на кредити. Те касаят платежоспособността на кредитополучателите.

"След като БНБ въведе ограниченията да не се отпускат кредити, където вноската надвишава 50% от дохода на домакинството или на кредитоискателите, нормално беше банките, при такава огромна инерция, да имат неща, които са на ръба на прага. Доказването на доходите на кредитополучателите е по-скоро изкуство, отколкото наука, напасване на цифри", каза кредитният анализатор Деян Василев в "България сутрин".

Натискът е към изсветляване на икономиката

"Тогава е обективно - какъв доход си получил, какъв наем, какво си декларирал. Ако всичко се правеше по данъчни декларации, нямаше да има такива разминавания. Съотношението на цената на имота и процента финансиране е максимално 85%. Оценяването на имотите донякъде има субективизъм. БНБ има поглед, предвид изострената конкуренция за кредитополучатели, банките са свъхликвидни. Има домакинства, които търсят кредити, но ако доходите им не достигат, банките могат да увеличат срока на кредита максимално, да увеличат и оценката на имота. Всичко това е обект на желанието на БНБ да се охлажда кредитирането, което продължава да бележи добри ръстове, над 15% и за първото тримесечие тази година", информира Василев пред Bulgaria ON AIR.

По думите му част от кредитополучателите са излезли от пазара заради по-ниски доходи.

На какво се дължи ръстът на кредитите

"Отлагат покупки или се насочват към по-малки жилища. Имаше охлаждащ ефект за по-рисковия сегмент. От друга страна, заради увеличението на цените на имотите, сделките с ипотечни кредити на по-доходоносните домакинства се увеличават и теглят по-големи кредити. Ръстът на кредитите се дължи и на ръста на сумите. Има подробен доклад на БНБ за 2024 г., който показва, че банките продължават да са свръхликвидни, имат рекордна печалба, въпреки конкурентните лихви по жилищните кредити. Добре надзиравани са", уточни кредитният анализатор.

Банковата система се управлява стабилно, подчерта Василев. 

"Заделят се провизии. Още едно нещо, което ще повлияе за Еврозоната - в момента банките заделят 12% от привлечените средства и ги държат като резерви в БНБ, за да не са свръхликвидни. Когато влезем в Еврозоната, 12-те процента ще спаднат на 1% и едни 15-20 млрд. лв. приблизително ще бъдат освободени, банките да разполагат с тях", уточни гостът.

"Хората, които инвестират в имоти, го правят като вид спестяване и застраховка от обезценката на валутите. Заради инфлацията, допълнително и левът, еврото, доларът се обезцениха спрямо златото. Освен физическите лица в България, които закупуват имоти, страната става интересна на инвеститорската карта. Чуваме за големи фондове, които влизат с намерение да закупят 200-300 апартамента в София, които да отдават под наем. Някои продавачи усещат, че се достига пик, могат да започнат да осребряват жилищата си. Това ще даде отражение на повече предлагане", информира Василев. 

Той изтъкна, че се увеличава броят на домакинствата с добри доходи: "Има масово заможни домакинства, които търсят от двустаен апартамент да отидат в тристаен апартамент. Този сегмент расте. Има здравословно търсене от страна на хората. Въпреки увеличените лихви, има ръст и в потребителското кредитиране".

В България получаваме кредит на база задлъжнялост и доходи, обобщи той.

"Управлението на паричната маса, доставянето на евро по всички банкомати, е трудно. Някои банки вече обменят без валутна разлика. Софтуерът трябва да се подготви, предизвикателство е. Процесът отнема време. Фирмите трябва да си доизмислят разпечатване на етикети. Бизнесите ще трябва да поемат по-високи разходи", посочи още Василев.

Гледайте целия разговор във видеото.