Евро или лев?

Не на еврото, не на валутния борд! Да запазим българския лев, но обезпечен с нашите златни резерви и преминаване към президентска република. Това е правилния път за България. В случай, че все пак решим да останем под монетарно робство или да го сменим с друго, не се прави с референдум в последния момент без адекватна информационна обезпеченост.

Няма държава в света, която да е 28 години под валутен борд и сега имаме голям дебат дали да приемаме еврото или не. Единствената разлика е, че се откъсваме от контрола на Международния валутен фонд, за да се предадем на Европейска централна банка. И на всичкото отгоре дебати и референдуми за това на кой ще робуваме. Позицията ни е крайно унизителна за страна, която има от всичко по много. Въпреки това казваме, че избирателите са глупави, политиците корумпирани, банкерите алчни и поради тази причина не желаем да имам собствена монетарна политика.

Вариантът е да опитаме сами, но не в условия на този изхабен парламентаризъм и разграден двор. Пътят е президентска република, ограничена свободия, ясен път и геополитическа ориентация, собствена монетарна политика и български лев обезпечен с нашето злато. Задължаваме злато - добивните компании да продават златото на актуален курс на БНБ, както и стимулираме бизнесите и домакинствата да продават своето злато също на държавната банка.  В случай, че съвсем не се справим с това, винаги може да се предадем на американци, европейци, китайци или руснаци да ни контролират посредством валутен борд, единна валута или какво там е актуално.  

Очевидно, народът не е узрял за този път на спасение и ни занимават в момента дали да приемаме еврото. Може би има някаква логика и очаквания, че Европа ще ни излива пари, но как народът може да знае това? Може също и да разчитаме на блокираните резерви обезпечаващи съществуването на валутния борд. Казват, че ще бъдат откраднати, което е сигурно както всички пари в държавата, но все пак ще направим нещо. Една магистрала ако струва 10 млрд. евро, ще я направим за 30 млрд. евро заради кражбите, но ще имаме магистрала.

Може би няколко години след приемане на еврото да се освободим от него и да започнем да водим наша монетарна политика. Има логика, защото нашето членство в Европа е брак по сметка и каквото успеем да вземем добре, после ако фалира Европа се махаме. Може пък да имаме държавници, които милеят за родината, което силно ме съмнява. Няма нищо лошо в референдумите, това е демократичен и справедлив способ, но ние ги правим по безумен начин.

Имахме преди години референдум за това дали да строим АЕЦ Белене или не? Не можехме ли да пуснем държавната компания с този проект на световните борси и да проверим чрез пазара дали има смисъл или не. Едва тогава да правехме допитване до хората. В момента, в условия на тази пълна дезинформация да питаме хората чрез референдум „за или против еврото“ е все едно да питаме бай-Кольо от село Цвръкнево какви платки да ползваме за най-новия космически кораб на НАСА.

В лично качество на икономист смятам, че не трябва да приемаме еврото, защото освен гореизложените мотиви очаквам, че еврото ще се срине. Европа и западът като цяло са в тежка ситуация. Свръх задлъжнялост, скъпи ресурси, застаряващо население и забавени темпове на икономическо развитие. В тези условия да предадем монетарния си контрол на Европа е меко казано авантюристично. Това е лично становище, мога да го обоснова с факти и логични заключения, но в случая е необходимо много повече.

Допитване на народа или ревизиране на решението за влизане е еврозоната да стане, едва след адекватни изводи на икономисти. Тези изводи, обаче да се направят след дебати и сблъсъци на мнения от специалисти с различни убеждения и мотиви. Може би Българската Академия на Науките да направят официално обобщение, да запознае цялата общественост с това и тогава да се прави референдум.

В случай, че обществото продължава да е толкова инертно и незаинтересовано, нищо чудно да приемем еврото, да настане икономически катаклизъм в Европа и да се върнем 100 години назад. Тогава вече ще сме бедни и съвсем неуки за наша монетарна независимост. С две думи ще се обречем на бой, глад и диктатура. Народът трябва да стане по-бдителен и непримирим, за да може да изисква адекватност от тези, които взимат решения.

автор: Николай Ников
    
Николай Ников е учил „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград. След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. В момента разработва теории и преподава в областа на икономическите и бизнес науки.

Мнението на автора може да не съвпада с това на редакцията