Проблемът на родното училище: Преследва академични цели и е неразбираемо

Бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов смята, че най-големият проблем на образователната ни система е отпадането на децата от училище.

"Ако се спазват съществуващите закони, трябва да се прилагат мерки към семействата на децата, които не ходят на училище. Когато едно дете не посещава училище заради липсата на контрол, родителите целенасочено лишават своите деца от бъдеще и трябва да им се търси отговорност - глоби", заяви той пред Bulgaria ON AIR. 

Всеки брои избирателите на следващите избори и никой не смее да вземе някакви по-строги мерки, поясни проф. Игнатов.

Той даде пример с Германия, където ако дете не ходи на училище известно време, полицейска кола спира пред дома му и взима мерки срещу родителите.

"Ако законът се спазва, всички живеят добре. Трябва да се работи много с ромските организации, с училищата и директорите. Ако наличните закони се спазват, голяма част от децата ще бъдат върнати в училище. Движим се между 15 и 20 и няколко процента, които уж са отпаднали. Причината е, че законът не се прилага с неговата строгост. Да ходят министри и премиери по махалите за изглаждане на имиджа, не виждам никакъв смисъл", каза още проф. Игнатов в "България сутрин".

Бившият ректор на НБУ призна, че е привърженик на схемата парите следват ученика.

"Ако училището предложи интересна среда, тези деца ще бъдат в училище. Проблемът на българското училище е, че преследва високи академични цели и е неразбираемо за голяма част от децата. Почивката ражда шампионите, не претоварването. Нашите деца са претоварени. Нека увеличават часовете, но да не се дава нов материал, а да се даде възможност да го усвояват. Има стремеж всичко от науката да го вкараме в главите на децата. Ние създаваме човешко същество, трябва повече човещина. Много е важно да има психолози и да се знае какво може да възприеме детето", обясни проф. Игнатов. 

Той е категоричен в мнението си, че при децата поне до 13-годишна възраст основното усилие трябва да бъде в разширяване на техния когнитивен апарат. 

"Трябва да знаят думите, а думичките - като четат хубави книги. Трябва да се намали теорията. Нека сега да усвояват езика. Изисква се въображение, а то се ражда от четенето на книги, от изкуствата... Математиката е изключително важна, но въпросът е как я преподаваме. Има начини чрез упражнения и игри. Ако въведем матура по математика, да не се окаже след 1-2 години, че само 20% са завършили средното си образование", посочи преподавателят.

По думите му матурите може да се проведат по такъв начин, че децата да не се стресират и дори да не знаят, че днес има външно оценяване.

Проф. Игнатов изтъкна, че образованието трябва да се усъвършенства по човешки модел, претовареността не води до добри резултати.

"Ако се преподава културологично - добре. Заедно с предложението вървят молебени и религиозни шествия - това не е правилно и не ми харесва. Ако се преподава какви религии има, какво е Бог, това е добре. Но чух, че тези, които ще учат християнска религия, ще учат само православие. Възможно е с доброто намерение да доведем до разделение. В смесените райони има мюсюлманчета, християни, католици... Как този учител, който е минал една преквалификация, ще се справи с всички различни теми? Ще има критика на всички други религии. В барутен район сме, трябва да внимаваме да не внесем разделение и да не прогоним хората, които са готови да отворят сърцето си за Бога", коментира гостът.

Бившият образователен министър не одобрява предложението директорите да бъдат ограничавани до два мандата начело на училищата.

"Ясно ми е това предложение - много хора искат да станат директори, а пък мястото е заето. Атестация - хубаво, това не пречи", каза проф. Игнатов.

Според него е добре да има ограничен достъп до телефоните в училищата.

"Ние ги ползваме най-малко като телефони. Контролът е нужен. Как пускаме децата в света на социалните мрежи, без да знаем кой го контролира и какво се предлага в него?", настоя бившият шеф на МОН.