Българите привикват да живеят с кредит, пада възрастта на просрочилите

Българите плащат задълженията си все по-съвестно и през първите шест месеца на тази година погасяването на дълговете за периода януари-юни расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 г. Това съобщи Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания (АУВ) в България, цитирана от Investor.bg.

По думите ѝ всяка година просрочията са за около 500 млн. лева  и това ниво се запазва през годините, като закъснението се наблюдава най-вече при изплащане на ипотечни кредити, взети с потребителски заеми.

Тя очерта и друга тенденция – банките не чакат толкова дълго да започнат да събират вземанията си, а предоставят това на специализирани компании. 
„Стремежът е към извънсъдебно събиране на вземанията“, допълни тя и уточни, че предоставените вземания от банките и компаниите за бързи кредити са на едно и също ниво при ръст на потребителските заеми.

Банките продължават да бъдат основен кредитор у нас, като заемат 35% от общия обем дългове, показват данните. Небанковите финансови институции успяват да ги настигнат, заемайки същия дял. На трета позиция в разпределението на кредиторите се нареждат телекомите – 18%. Делът на застрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните дружества, остава пренебрежимо нисък.

Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година е 909 лева на фона на 1324 лева в предходната 2023 г. Райна Миткова, зам.-председател на  АУВ, уточни, че средният размер на необслужвания кредит търпи устойчив спад. Причината, според нея, е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума, докато „ипотечните кредити към момента се обслужват до голяма степен”.

Наблюденията върху бизнеса с несъбираеми вземания показват, че има трайно изменение в поведението на потребителите у нас. 

„Динамиката в растящото кредитиране през последните години, предизвикана от ниските лихви и сериозния икономически подем в страната, подтикна дори най-консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране. По този начин се измени нагласата към кредитния продукт – той вече не се асоциира с просрочие в степента, в каквато това бе така преди 5-10 години“, обясни Димитрова.

Тя подчерта, че българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като „инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно”.

Димитрова посочи, че възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, обаче става все по-ниска – масово това са хора под 30 години, а много често – дори под 25-годишна възраст. По думите ѝ въпреки че не трябва да се генерализира, защото всяка една лична ситуация е различна, хората под 30-годишна възраст задлъжняват все повече, след като правят по-импулсивни и инцидентни покупки. Когато им се съберат няколко заема от различни кредитни институции и останат без работа, те често изпадат в ситуация да не могат да погасяват заемите си.

Цялата статия четете тук