МОН с нов график на ваканциите: 12 дни за Коледа и 10 - за Великден

Промени в учебния план и матурите след 7 и 10 клас предвиждат от МОН. Планират се интегрални задачи, като за 7 клас те ще бъдат 24, а за 10 клас - 18. 

Това са задачи, които целят да накарат учениците да разсъждават и да се избегне заучаването на отговорите. Примерни задачи от новия тип ще бъдат публикувани скоро, а учениците ще имат на разположение около девет месеца, за да се подготвят.

Ще се увеличи и времето за решаване, съотвено с 15 минути за по-малките и 30 минути за по-големите. Шестте задачи от природни науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човекът и природата за седмокласниците.

Нов график на ваканциите

Министерството на образованието и науката (МОН) също предлага в проекта за график на учебното време, който е публикуван за обществено обсъждане по-пълноценна почивка за ученици и учители около празниците и между двата срока.

Почивката около 1 ноември се предлага да е 4 дни от 31 октомври и да продължи до 3 ноември включително. Предложението на МОН е коледната ваканция да бъде от 24 декември до 4 януари включително, а пролетната за учениците от 1 до 11 клас от 4 април до 13 април. 

За бъдещите абитуриенти ваканцията ще започва малко по-късно – на 8 април.

Почивката между двата срока ще бъде три дни – от 31 януари до 2 февруари включително. В графика е предвидено 2 март (понеделник) да бъде неучебен ден. Той ще се слее с националния празник 3 март и ще се получат четири неучебни дни за учениците – от 28 февруари до 3 март. 

По предложение на директорите, за да не се нарушава учебният процес за цяла седмица, неучебни ще са и дните на матурите и националните външни оценявания в 7 и 10 клас - 17 и 19 юни. По традиция неучебни ще са дните на матурите. Предвижда се на 20 май да е задължителният държавен зрелостен изпит по български език и литература, а на 22 май – втората матура.

Ограничаване на културата на заучаване, повече практически задачи, време за придобиване на умения. Това са основните цели на идеите за промени в гимназиален етап, които бяха представени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция в МОН.

"Успоредно с работата по цялостни промени в учебните програми и с предложените изменения в Закона за предучилищното и училищното образование МОН предприема стъпки, които да дадат по-бърз ефект", каза министър Вълчев.

По отношение на обучението в гимназиален етап МОН предлага увеличаване на часовете по общообразователна подготовка.

"Целта е да можем да осигурим на децата широката основа от знания, така необходима в променящия се свят. Говорим единствено за увеличаване на часовете, а не на учебното съдържание", подчерта Вълчев и обясни, че се дава повече време за същия учебен материал, което ще осигури възможност за задълбочено учене и осмисляне.

Предложението на МОН е часовете по български език и литература и по математика да се увеличат и в двата гимназиални етапа. Общото увеличение по български език и литература ще е с 12%, а по математика - с 25%.

Наред с това общият брой на часовете по всеки от предметите в областта на природните науки ще се увеличи в първи гимназиален етап с по 22%, по география и икономика – с 11%, а по история и цивилизации – със 7%.

За гражданско образование също са предвидени повече часове, за да се акцентира върху здравно образование и придобиване на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.