Ще изчезне ли оригиналният смилянски боб?

Смилянският боб е един от най-емблематичните български хранителни продукти. Въпреки това той се отглежда в много ограничен географски район – площите са ограничени, културата е чувствителна на климатичните промени, а възможностите за механизация са ниски и 95% от неговата обработка е изцяло ръчна. Това означава, че производителите и количествата намаляват, а ръчният труд прави културата непривлекателна за младите производители. Това заяви Илия Годев, секретар на НЧ "Проф д-р Ас Златаров 1927" – с. Смилян, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Продуктът се отглежда в ограничен район в Родопите на 25 км нагоре от извора по течението на р. Арда. Той е част от производствената и хранителната култура на региона и е основен маркетингов елемент за популяризиране на региона.

„Първото, което направихме, беше да мотивираме хората да отглеждат продукта. Следващата стъпка беше да се защити търговско наименование и да се осигури сертификат за Защитено географско указание. Организирахме дори специална етнографска експозиция, посветена не само на продукта, а и на неговото отглеждане.“

Тези действия повишават популярността на смилянския боб по света и дава на предприемачи идеята да продават имитации на продукта и да се опитат да го пласират на българския пазар. „Това са предимно местни предприемачи и търговци, които намират продукт, който по външни белези прилича на смилянския фасул и така решават да правят внос“, коментира гостът.

Той съветва потребителите да следят за специално разработените етикети. Задължителен елемент от тях е и деклаириран географски район и възможности за директен контакт с производителите.

Въпреки това климатичните промени оказват влияние върху поризводстовто на фасула. Тази година не се очаква особено добра година за културата поради закъснялата пролет и бързото повишаване на температурите след това.

„Културата е чувствителна на температури. При нива от 28-30 градуса растението продължава да цъфти, но не прави опрашване, т.е. няма и плододаване. Така че тази година няма да бъде от добрите, но все пак ще има продукция.“

Промените в климата влияят и на обработваемите площи, които са ограничени. Възможности за алтернативи биха били сезонна миграция във времето на засаждане или височинна миграция. Но тези решения също носят големи предизвикателства. Макар да има налични площи, те са с компрометирана иригационна система и са лишени от всякакъв вид механизация.

Това отблъсква младите производители, заяви Годев. Той посочи, че в момента около 250 семейства се занимават с отглеждане за продажба на смилянски боб, а при добра година продукцията е около 35-40 тона от различните разновидности на фасула.

Секторът, както и много други, също изпитва недостиг на работна ръка. Събеседникът обясни, че продукцията е сезонна, а наемането на още работна ръка би увеличило неговата себестойност и крайна цена на пазара. А отглеждането не е лесно и външно наети работници трябва да бъдат специално обучени в технологията на отглеждането на културата.

„Нямам идея как може да решим това предизвикателство, защото в лесния начин с вноса на работници няма да е работещ заради нау-хау, което се предава от поколение на поколение. Това е едно от предизвикателствата, по които предстои да работим и да търсим решения.“

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria