Коста Цонев спасил Сашка Братанова в "Реквием за една мръсница“

Сашка Братанова, една от най-красивите, магнетични и снимани актриси от края на миналия век, чиято героиня Лили е един от главните персонажи в „Реквием за една мръсница“, гостува в „България сутрин“, за да разкаже любопитни моменти от снимките на филма.

Лентата по романа на Богомил Райнов и под режисурата на Милен Гетов, Bulgaria ON AIR ще излъчи днес и утре от 20:15 и 20 часа, като част от кампанията „Великото ни телевизионно наследство“.

„Не бях виждала жив наркоман, така да се каже. И исках да се срещна със зависим човек, да усетя техния свят. Затова ме заведоха в следствието, за да се видя с една млада госпожица, за която май казаха, че е Графинята. Предупредиха ме да не й позволявам да ползва телефона, който беше в стаичката. Доведоха едно 17-годишно момиче, с грамадни зелени очи, руса коса. Беше слабичка, стройна. Тогава разбрах, че не е трябвало да го правя. Почувствах, че съм се набъркала в чужд живот. А аз исках да опозная тези хора, за които преди това само бях чувала. Първите й думи бяха молба да се обади по телефона. Казах й че не разрешават, а за нея беше очевидно толкова важно, че пак се почувствах неудобно – защо го мъча аз това момиче, не мога да помогна, поне да му дам да се обади, ала и това не можех. И тя ми разказа живота си, как й опадала косата, зъбите …“, спомня си Братанова, звезда и от „Момчето си отива“, „Два диоптъра далекогледство“, Петимата от „Моби Дик“.

Още в началото на снимките й станало ясно, че кулминацията в образа ще бъде смъртта на „мръсницата“ Лили, и тя трябвало за кратко да обясни на публиката защо това се случва, казано на кинаджийски език.

Групата наркозависими отива на Витоша, тъкмо откраднали наркотик, който обаче е смъртоносен, и преди нея Апостол забива фаталната доза в тялото си. Лили вижда това, но нищо не може да я спре, защото и любимият ѝ вече е с друга и тя просто приема трагичния си край.

„Във финалната сцена бяхме аз и Коста Цонев – той известен актьор от „Театър София“, аз тъкмо присъединила се към трупата. Когато трябваше да си бия инжекцията, той ми каза: „Да не вземеш сега наистина да си я набучиш“. Извади носната си кърпа, мъжка, грамадна и ми я подаде: „Сложи я между панталона и крака“. И когато я забих, разбрах колко е бил прав и колко ми е помогнал, още повече че той коментира: “Не знаеш все пак тези игли чисти ли са, мръсни ли са, може да се заразиш с нещо“, спомни си още Сашка Братанова.

Актрисата уточни, че е почитател на романите на Богомил Райнов, най-много заради свободата на изказа му, което се дължи вероятно на факта, че е живял и извън България. По романа Лили не е наркоманка, тя краде заедно с Боян наркотици за болната му майка. Тя разказа още и за съществените разлики в снимането на филми тогава и сега, и сподели, че още много й се играе и ако някой се сети за нея в бъдещ филм, ще бъде истински щастлива. 

За филма

„Реквием за една мръсница“ е своеобразно продължение на филма „Един наивник на средна възраст“, в който разузнавачът Емил Боев разкрива резидента на чуждата агентура. Българският Бонд е по петите на група наркомани, за които има сведение, че са вербувани от чужда централа. Сред тях е синът на загиналия му другар – Боян, който е включен в плана за действие на българското контраразузнаване. Обръчът около чуждата агентура се стеснява, но и съдбата на младите наркомани е решена – те трябва да бъдат ликвидирани като ненужни свидетели, получавайки последната доза наркотик, която е смъртоносна.

Емил Боев и Боян се досещат за този вариант, но когато пристигат на една поляна на Витоша, за някои вече е късно. След Апостол – едно от момчетата – смъртоносната игла се забива в Лили – момичето, влюбено в Боян, „мръсницата“, която не намира сили да се пребори със себе си. Чуждият резидент е заловен. По същото време започва погребението на Лили. Край гроба почти няма хора. Дошли са Боев и Боян, за да положат цветя и изслушат „реквиема“.