Парламентът преодоля ветото на Радев и за измененията в Закона за СРС

Парламентът преодоля ветото на президента и прие повторно измененията в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) със 124 гласа „за“, 75 „против“ и без въздържали се.

Измененията предвиждат председателят на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) да се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет (МС). Досега председателят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на МС. Освен това ръководителят на службата, която се занимава с прилагането на СРС, вече ще се подпомага от трима заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя. До момента заместник-председателите на ДАТО бяха двама.

На 22 октомври т.г. президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.

В мотивите си държавният глава отбелязва, че подобно на аналогичните изменения във връзка с председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), предложената промяна поражда риск от реполитизиране на процеса по подбор на висши управленски кадри в системата на националната сигурност и превръщането им в напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.

Това в момента, което правите, е да концентрирате власт в едно политическо мнозинство, така че подслушването да бъде все по-концентрирано, все повече под ваш политически контрол, коментира Божидар Божанов от ПП-ДБ. Това е грешно, това е неправилно, особено по отношение на Закона за СРС, и затова ние няма да подкрепим този закон и сега, допълни той.

Маноил Манев от ГЕРБ-СДС коментира, че едноличното управление на службите от когото и да било е порок и този порок днес ще поправят и в ДАТО. По думите му с това решение увеличават парламентарния контрол. Няма да оставим досегашния режим, в който ръководителят на служба бива назначаван след договорка между правителството и президента, който и да е той, посочи той. Кое ви харесва повече договорките на тъмно или обсъждане в Народното събрание и в комисии, попита Манев.

В отговор Божидар Божанов призова да има изслушване на кандидатите в парламента. Но да казвате, че тъй като президентът има подпис, който потвърждава предложението на Министерския съвет, той еднолично упражнява контрол върху службите, най-малкото е злоупотреба с фактите, коментира депутатът от ПП-ДБ.  

Калин Стоянов от "ДПС-Ново начало" отбеляза, че по закон искането за използване на СРС се разрешава от окръжните съдии, съответно от Софийския градски съд.

Петър Петров от "Възраждане" каза, че ще търсят подкрепа, за да оспорят пред Конституционния съд промените в Закона за СРС, както и приетите промени за ръководството на Държавна агенция "Разузнаване". Тази промяна се прави, не само за да се отнемат правомощия на президента, не само да се политизира ръководството на ДАТО чрез избора му от НС, коментира той. Всъщност мнозинството в НС ще прави каквото си иска, допълни Петров.   

Николета Кузманова от ИТН попита коя точно е противоконституционността на този закон. Тя отбеляза, че в Конституцията изрично е посочено, че президентът назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и висшия команден състава на Въоръжените сили. Не се намираме в нито една от двете хипотези, посочи Кузманова. Намираме се обаче в чл. 98, т. 7, която казва, че назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, опредлени със закон, допълни тя.   

Петър Петров отговори, че Конституцията е заложен принципът не само да има разделение между трите власти, а да има един балансьор между тях и това е президентската институция, без значение как се казва държавният глава. 

Николай Радулов от МЕЧ каза, че от МЕЧ ще гласуват против промените в Закона за СРС, още повече че зад това мнозинство или пред него си личи ясно корпулентната фигура на Делян Пеевски.

Атанас Атанасов от ПП-ДБ заяви, че ще гласува против този закон, както е гласувал против закона за ДАНС и закона за ДАР. Той посочи, че в тези закони е прокламиран принципът на политически неутралитет на ръководителите на службите, а промените дават възможност за политическа злоупотреба с тези служби. 

Маноил Манев попита дали смята, че президентът е деполитизиран. Действителността е друга, президентът е политически фактор, той е политическо лице, посочи той. Атанас Атанасов му отговори, че тук не обсъждат качествата на отделния президент, а регламентацията.