Увеличиха наказанието на Рангел Бизюрев за убийството на Митко от Цалапица

Пловдивският апелативен съд увеличи от 15 на 17 години лишаване от свобода наказанието на Рангел Бизюрев за убийството на Димитър Малинов, извършено на 20 юли 2023 г. в с. Цалапица, съобщиха от пресцентъра на Съдебната палата.

С присъда на Окръжен съд – Пловдив от 20 юли тази година Бизюрев беше оправдан в частта на квалификацията, че убийството е извършено с особена жестокост и бе осъден за умишлено убийство на 15 г. затвор. Съдът постанови още той да заплати 530 хиляди лева на майката и близките на Димитър, както и разноските по съдебния процес.

В началото на ноември всички страни обжалваха присъдата. 

В решението си от над 40 страници апелативните магистрати посочват, че Окръжен съд - Пловдив правилно е приел, че единствено Бизюрев е нанасял удари на пострадалия. По безспорен начин е установено и мястото, където е извършено престъплението. 

По делото са изготвени пет технически експертизи, които са анализирали приложени по делото видеофайлове и снимки. С основание първоинстанционният съд е посочил, че част от кадрите установяват осветено открито пространство и в тях се наблюдава единствено постоянното преминаване на автомобили и хора, посочват от съда. Изследвани са и доброволно предадени видеофайлове, за които експертите са констатирали, че са обработвани със софтуерен продукт, използващ изкуствен интелект, и не могат да се установят промените, които са настъпили в тях след тази обработка.

Внимателно и задълбочено са обсъдени показанията на разпитаните свидетели и правилно не е възприето твърдението на подсъдимия, че не е удрял в лицето Димитър Малинов. Категорично е установено, че освен няколко удара, попаднали в тялото, Бизюрев му нанесъл 2-3 удара тип "ъперкът" /отдолу нагоре/ и в лицето. Те са довели до счупване на носните кости на пострадалия. Експертите са установили, че смъртта е настъпила в рамките на пет до седем минути в резултат задушаване, причинено от аспирацията на кръв.

Апелативният съд приема за напълно законосъобразен изводът, че убийството не е извършено с особена жестокост, за да се обоснове по-тежко престъпление, за което се предвижда и наказание доживотен затвор. Според съдебната практика, за да е налице особена жестокост при осъществяване на деянието трябва да са демонстрирани ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, които да определят извършителя като жесток, коравосърдечен и зъл човек, обясняват магистратите.

Наред с това се вземат предвид броят на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата и отношението на дееца към пострадалото лице. В случая никой от нанесените на пострадалия удари не е бил смъртоносен. Причинени са леки телесни повреди, а вследствие на асфикцията - тежка телесна повреда като съвкупен резултат.

В обвинителния акт е прието, че престъплението е извършено с евентуален умисъл, т.е. подсъдимият е допускал причиняването на тежкия резултат от извършеното. В решението на Апелативния съд изрично е подчертано, че прекият умисъл като форма на вината не е претендиран от прокурора и в пледоарията му пред първоинстанционния съд. Подобно твърдение няма и в протеста, и допълнението към него пред настоящата инстанция. Пловдивският окръжен съд напълно правилно е приел, че подсъдимият нито е искал, нито е целял пряко смъртта на пострадалия. Той обаче се е отнесъл с безразличие и равнодушие към този възможен и логичен резултат, понеже е знаел много добре какви по сила, брой удари и в коя част по тялото на пострадалия ги е нанесъл. Буквално минути, след като е преустановил побоя, се е върнал, за да провери състоянието на Малинов, допускайки, че може да настъпи смъртта му. 

Според апелативните съдии подсъдимият е проявил неоправдана и непропорционална агресия към пострадалия при очевидно физическо надмощие. По време на нанасяне на ударите е пренебрегнал молбата на Малинов да преустанови побоя. След това го е оставил да лежи на земята в безпомощно състояние. 

Съдът отчита, че след деянието подсъдимият предприел активни действия по заличаване на следите от престъплението. Това му поведение далеч е надхвърлило желанието единствено да не бъде установен като автор на престъпното посегателство. Счупил е телефона, изхвърлил е личната карта, намерил е инструменти и място, където да бъде заровено тялото на вече починалия. На другия ден, без каквото и да е угризение, че е извършил най-тежкото престъпление, отнемайки човешки живот, обвиняемият отишъл на море.

В останалата част, включително и относно присъденото обезщетение на близките на пострадалия, което е общо в размер на 530 000 лв., присъдата е потвърдена.

Решението на Пловдивският апелативен съд подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд.