Успех за DEVIN и БФБ: Рядка орхидея е знак за възстановяването на торфищата в Чаирските езера

Новооткрити екземпляри на защитената дива орхидея хамарбия са индикатор за подобряване на средата в района на родопските Чаирски езера, дом на редките в България и цяла Европа торфищни острови. Този успех е отчетен в научния доклад за 2025-а г. на Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) към проекта „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“ на „Девин“ ЕАД.

Учените открили специфичната орхидея да вирее на ново място, което до този момент са считали, че не е оптимално за развитието й. Това е важен индикатор за потенциала за възстановяване на торфището в района на Родопите. 

През 2025 г. по тригодишния проект са предприети редица мерки, които са стимулирали опазването на местността и възстановяването на уникалните природни феномени. Служители на „Девин“ ЕАД проведоха доброволческа акция в рамките на три дни, като отстраниха 600 кв. м папур – освобождавайки големи водни площи, в които да нараства торфения остров. Това е 30 пъти по-голяма площ от пробното почистване, проведено през 2024 г. по време на предходна доброволческа акция на компанията в местността. Тази година служителите на DEVIN, под наставленията на научните експерти на БФБ, поставиха и информационни табели на ключови локации в района, които да стимулират към отговорен туризъм.    

Петя Манастирска

„Проектът „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“ е важна част от нашите дългогодишни усилия за опазване и възстановяване на уникалната родопска природа – и добър начин да ѝ „върнем жеста“ за богатата на ползи за хората изворна и минерална вода“, посочва Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие“ в „Девин“ ЕАД. „Проектът за опазването на торфищата се очаква да има дългосрочни благоприятни последици за екологичното равновесие в района и затова с нетърпение разработваме новите инициативи през неговата заключителна година. Много съм горда с приноса на доброволците на DEVIN, които с обич и всеотдайност помагат да бъде опазен този родопски феномен“, допълни тя.  

Друг важен акцент в отчета от 2025-а г. на Българска фондация „Биоразнообразие“ по проекта са първите успехи от взетите мерки за отстраняването на нежеланата растителност от езерата. „През лятото на 2025 г. наблюдавахме първите признаци на отмиране на някои от 30-те опръстенени през 2024 г. дървета“, разказва  Румяна Иванова, експерт от фондацията. „Опръстеняването е метод на бавно умъртвяване на дървета, така че те да не нарушават структурата на торфищата. Целта е дърветата да отмрат постепенно, да останат изправени поне десетина години, както и да падат постепенно, като така няма да се стигне до затрупване на местообитанието с дървесна маса, а торфените мъхове ще ги обрастат с течение на времето.“ 

Румяна Иванова

Чаирските езера – седем водоема в Западните Родопи – са разположени от 1360 до 1460 м надморска височина. Част от тяхната екосистема са торфищните острови, които представляват естествени депа за поглъщане и задържане на въглероден диоксид от атмосферата. Островите са също и местообитания на мигриращи птици, рядка флора и фауна и уникално биоразнообразие. Торфищни образувания като тези са рядкост не само за България, но и за цяла Европа. Това е природен феномен, който противодейства на климатичните промени.

По тригодишния проект „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“ се предприемат мерки за опазване на торфищата като почистване; извличане на биомаса с цел научно изследване; разработка на хидроложки проучвания за поддържането на влажната зона и др. Извършва се регулярен мониторинг на водите, хидрологията и ключовите растителни и животински видове, който е най-важният фактор за проследяване на възстановяването на местността през следващите 5–10 години. Започнат е междуинституционален диалог с МОСВ и РИОСВ за решаване на критичния проблем с битовите води и е подготвено предложение за разширяване на границите на Защитена местност „Чаирски езера“. Подготвен е и наръчник за възстановяване на торфища.

Проектът на „Девин“ ЕАД и Българска фондация „Биоразнообразие“ е с основни партньори Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Министерството на околната среда и водите, РИОСВ – Смолян и Държавно горско стопанство – Триград.