Йотова: Днес светът отново е разкъсан от омраза, разделение и противоречия СНИМКИ

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

2 / 11

"Всяка година на 10 март идваме на този паметник. Паметникът на спасението, за да се поклоним пред жертвите на Холокоста. И всяка година неуморно да заявим – никога повече", заяви президентът Илияна Йотова в слово по повод отбелязването на 83-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

"Преди 83 години българската православна църква, духовници, политици, общественици, обикновени хора, показаха, че е по-важен човешкият живот. Проявиха солидарност, съпричастие, любов към ближния, и не позволиха в лагерите на смъртта да потеглят около 50 000 български евреи. Тази страница е праведна и златна за българската история, защото тя не е част само от нашата история. Тя е част от световната история и нейната сила в силата на тази дни най-добре се изразява в онова, което казват спасените български евреи – че българската земя ражда човеци", каза още българският президент.

Йотова припомни думите и на проф. Михаел Бензоар – "България показа, че малък Давид може да победи огромен Голиат, тогава, когато става дума за спасение на хора".

„Какъв е днешният ден, ако бъде съотнесен към тази история преди 83 години? Дали сме се преборили с омразата и отричането? За съжаление, тъжен е нашият извод“, посочи Йотова.

По думите ѝ днес светът отново е разкъсан от омраза, разделение и противоречия.

И сякаш не помним уроците на тази история. Нещо повече, политици, които имат претенциите да водят и държавите си, и света, не прекършват в зародиш тази омраза, а сякаш я подхранват, каза тя.

"Само че ние добре знаем, че Холокостът не започна с Аушвиц. Той започна с думи, с оглушителната тишина в обществата, с отвърнатия поглед. И затова днес нашата голяма отговорност е да се изправим с лице срещу омразата, където и да е тя", посочи президентът.

Според Йотова още по-позорно е когато днес агресивни хора се опитват да пренаписват тази история. Да пренаписват фактите и да отричат съществуването на Холокоста - най-зловещата идеология откакто човечеството се помни, каза тя.

"Това означава, че поругаваме паметта на шест милиона. Това означава, че като защитаваш тази позорна теза, отново разсичаш съдбите им", каза Илияна Йотова.

Според президента днешното ни поведение трябва да бъде обърнато най-вече към нашите деца. 

"Да им кажем, че подвигът на България от 1943 г. не е забравен. Той трябва да се учи още повече в историята, в спомените, в училище. Българските деца да познават тази история, да я разказват на своите връстници от целия свят. Дните на спасението са светлина и в най-непрогледната тъмнина. Дните на спасението са просветление за мир, за разбирателство, особено днес в свят, опожаряван от огньове, войни и тероризъм. Днес всички искаме въздухът около нас да се огласява от детски смях и радостни викове, а не от плача на майките, които ги губят. Искаме повече разум и диалог. Ако върнем отново тишината, ако отново извърнем поглед, значи нямаме никаква отговорност и към децата си", каза държавният глава.

Йотова добави, че е сигурна, че всеки има своята молитва в душата си. Няма значение на какъв език и в какъв храм е произнесена, тя трябва да бъде молитвата на бъдещето, допълни тя.

"Сигурна съм, че и нашите сънародници в Тел Авив на същия паметник отправят своята молитва. За душите на тези, които вече не са сред нас. На тези, които допуснахме да бъдат изтребени. Тези 11 343, които по териториите на тогавашната българска власт, не бяха спасени. Но те са молитви и за утрешния ден. Утрешният ден, към който е нашата отговорност", посочи Йотова в словото си.

Спасяването на българските евреи

На 10 март се навършват 83 години от събитията, свързани със спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. През март 1943 г., след подготвяна депортация на около 48 хиляди евреи от старите предели на България към нацистките лагери на смъртта, започва силна обществена и политическа реакция срещу плана. Сред ключовите фигури са заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев, група народни представители, представители на Българската православна църква, както и общественици и интелектуалци. Под натиска на тези действия депортацията е спряна и българските евреи не са изпратени в лагерите на нацистка Германия.

Историческата дата 10 март се свързва със спирането на първите влакове с евреи от Кюстендил и други градове, които е трябвало да бъдат депортирани. Събитията се превръщат в един от най-значимите примери в Европа за предотвратяване на масова депортация на еврейско население по време на Холокоста.

В същото време историците подчертават и трагичната съдба на над 11 хиляди евреи от териториите на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, които по това време са под българско управление и са депортирани към нацисткия лагер Треблинка, откъдето почти никой не се завръща.

Днес 10 март се отбелязва в България като Ден на спасяването на българските евреи и на почит към жертвите на Холокоста и престъпленията срещу човечеството.