Съдът на ЕС ни порица заради забраната за промяна на пола в България

Български гражданин, регистриран при раждането си като лице от мъжки пол с име, единен граждански номер и документи за самоличност, съответстващи на този пол, в момента живее в Италия, където е започнал хормонална терапия, и се представя като жена. Той сезира българските съдилища с искане да бъде обявен за лице от женски пол и да бъдат променени данните за гражданското му състояние в акта му за раждане. Въпреки медицинските становища и съдебната експертиза, които потвърждават претендираната от него полова идентичност, искането му е било отхвърлено.

Съгласно националната правна уредба, както се тълкува от Общото събрание на гражданската колегия на Върховен касационен съд на България, понятието "пол" трябва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл, като се изключва всяка промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер. Следователно общественият интерес, основан на моралните и/или религиозните ценности на българското общество, има предимство пред интереса на трансполовите лица. Сезиран със спора, Върховният касационен съд на България изразява съмнение относно съвместимостта на тази правна уредба с правото на Съюза и отправя запитване до Съда на Европейския съюз.

В решението си Съдът констатира, че правото на Съюза не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на вписаните в регистрите за гражданско състояние данни относно половата идентичност на гражданин на тази държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.

Съдът подчертава, че макар издаването на документи за самоличност да е от компетентността на държавите членки, при упражняването на тази компетентност те трябва да спазват правото на Съюза.

Несъответствието между изживяваната от дадено лице полова идентичност и данните за пола, които са отразени в личната му карта, може да попречи на упражняването на правото му на свободно движение. Такова несъответствие може да го принуди в много ситуации от ежедневието — по-специално при проверки на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални причини — да разсейва съмнения относно самоличността си или автентичността на официалните си документи, създавайки значителни неудобства.

Ограничение на свободното движение е допустимо само ако се основава на обективни съображения от обществен интерес и зачита принципа на пропорционалност в съответствие с правото на Съюза и основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на зачитане на личния живот. Това право защитава половата идентичност и задължава държавите членки да предвидят ясни, достъпни и ефективни процедури за правното признаване на тази идентичност.

Освен това Съдът констатира, че правото на Съюза не допуска съд да бъде обвързан от тълкуването на своя конституционен съд, когато то препятства прилагането на правото на Съюза, така както то се тълкува от Съда.

Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки в рамките на отнесен до тях спор да се обърнат към Съда с въпрос за тълкуването на правото на Съюза или за валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. По него следва да се произнесе националната юрисдикция в съответствие с акта на Съда. Актът на Съда обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

"Това дело е за достойнството и правната сигурност на транс хората в България. Невъзможността човек да има документи, които отразяват неговата джендърна идентичност, го поставя ежедневно в ситуации на унижение, дискриминация и правна несигурност. Решението на Съда на ЕС има потенциала да възстанови защитата на основните права на тези хора", коментира адвокат Деница Любенова, процесуален представител на лицето пред Съда на ЕС, пред БГНЕС.

Според адвокат Любенова всички дела в България трябва незабавно да бъдат възобновени и да се пристъпи към решения, съобразени с правото на Съюза и решението на СЕС по делото Shipova - C-43/24.

"Остава проблемът за промяната на личните данни за българските граждани, които не са упражнили правото си на свободно придвижване и нуждата от законодателни промени за ефективна защита на транс хората, живеещи в България. В допълнение е важно да се подчертае, че преди решението Съда на ЕС е решил да смени името на делото и да го съобрази с джендърната идентичност на лицето”, отбелязва още адвокат Любенова.