На лов за успех: Виктор Францес за баланса между милионите потребители в Индия и вътрешния мир

От пионер на интернет пазара в България до дигиталната революция в Индия – пътят на Виктор Францес е всичко друго, но не и типичен. Следващата седмица той ще бъде специален гост на беседата „Мъдра усмивка“ на 7 април, за да сподели своята философия за успеха, личната отговорност и смисъла отвъд резултатите.

Какво означава да си успешен в свят, който мери всичко в цифри? Може ли един технологичен визионер да бъде и духовен изследовател? В навечерието на лекцията му на тема „На лов за успех“, разговаряме с Виктор Францес - съосновател на „Орбител“ и архитекта зад индийския телеком гигант Excitel.

Виктор е човек на мащаба. В Индия неговите системи достигат до над един милион домакинства, а в България името му се свързва с началото на свободните комуникации. Но зад бизнес успехите стои една по-тиха, но по-важна победа, откриването на вътрешен баланс чрез практиката на бхакти-йога.

В това интервю надникваме в съзнанието на един лидер, за когото успехът не е дестинация, а посока. Говорим за изборите, които правим, за тежестта на отговорността и за това как да запазим „мъдрата си усмивка“, когато влезем в капана на собствените си амбиции.

Г-н Францес, темата на срещата е „На лов за успех“. Кога разбрахте, че успехът не е трофей, който се закачва на стената, а състояние на духа?

През последните десетилетия успехът се превръща във фетиш, който успява да погълне всякакви ценности и идеали, които са формирали предишните епохи. С течение на времето той има все по-тясно значение за обществото и все повече се доближава до “победа” в материалния контекст. 

Дори нещо всепризнато като човешка цел - удовлетворението или щастието отстъпват в момента на материалния успех. Какво ако можем отново да погледнем успеха като постигане хармония в живота?

В Индия мащабите са огромни, а контрастите – шокиращи. Как промени индийският опит вашето житейско разбиране?

Основното, на което ни учи индийската улица е, че усмивките не се купуват. Усещам, че това вече звучи неразбираемо. Хората нямат покрив над главата си, но са отворени, усмихнати и щастливи. Онези с богатство и статус - имат комфорта да живеят на високите етажи, но също живеят в страх да не загубят това трудно достижение.

Често се казва, че успехът е дестинация. Вие обаче говорите за „посока отвъд резултатите“. Къде сочи вашият вътрешен компас, когато цифрите в края на тримесечието са отлични?

Нека за момент погледнем от птичи поглед - защо съществуват бизнесите? В почти всички случаи, те са свързани с материален прогрес. Топла вода, електричество, интернет, социални мрежи и сега знаете какво (да не споменавам). Не мисля, че някой, някога е успял да впечатли обществото с прекрасни тримесечни резултати. Хората интуитивно усещат, че това е важно, но второстепенно. Бизнесите трябва да подобряват качеството на живот на хората, а не просто да предлагат супер пристрастяващи продукти, което много от тях си поставят за цел.

Вие сте човек на действието (бизнеса) и човек на съзерцанието (йогата). Как избирате в коя роля да влезете в критични моменти – кога Виктор е „акулата“ и кога е „философът“?

Аз нямам два режима на работа. Но, да кажем – „философът“ живее нощем, а „акулата“ денем.

В съвременния свят сме бомбардирани от чужди представи за успех. Как да различим собствения си глас от шума на социалните мрежи и очакванията на обществото?

Изключително ценен въпрос. Ние копираме моделите и това се случва без   изключение. Никой от нас няма уникални идеали или уникални цели. Единственият въпрос към нас е на кой модел се възхищаваме- какво искаме да бъдем. Него трябва да направим наш авторитет, да го следваме и чрез действията си да го превръщаме в реалност.

Каква е личната цена на успеха, която хората често забравят да включат в бизнес плана си?

Аз лично се потапям в преживяването. Животът поднася изключително неочаквани обрати. И всеки от тях е ценен, всеки от тях е реализация- разбира се, най-болезнените са и най-значими.

В бизнеса често се страхуваме от провала като от край. Но в духовните практики егото е това, което се страхува от загубата. Можете ли да разкажете за момент, в който сте претърпели професионално поражение, което всъщност се е оказало вашата най-голяма духовна победа?

Древните традиции ни учат, че успехът често е предрешен провал и обратното. Веднъж допуснах голяма стратегическа грешка, която вероятно забави развитието на компанията ни с цяла година. Беше ми много трудно да го преживея, и дори се будех нощем в разочарование. Това ме научи на смирение – прекалена гордост беше причината за тази грешка.

Бхакти йога е път на отдаденост и любов. Как се съчетава тази мекота с твърдия свят на телекомуникациите и високите технологии?

И в най-твърдия бизнес работят хора със сърца. Бхакти е пътят на сърцето. Ние трябва да говорим със сърцата на хората.

Може ли един лидер да бъде едновременно „духовен“ и „ефективен“? Не е ли състраданието пречка в свят, доминиран от конкуренция?

Състраданието може да приема странни форми. Понякога най-състрадателното е да оставиш човек да си научи урока. Болезнено е, но има случаи, в които това е най-полезно.

Ако трябва да назовете една ценност, която е била вашата „котва“ по време на бурните години в „Орбител“ и „Excitel“, коя би била тя?

Каквото и да правим- да даваме възможност на хората в компаниите ни да учат и да се развиват.

Виктор, ако днес срещнете себе си като 20-годишен младеж, който тепърва започва „лова за успех“, какво бихте му прошепнали, за да му спестите ненужното тичане?

Младостта не може да слуша. Ще се помоля за него да не се препъва твърде лошо.

Как поддържате „хигиена на съзнанието“ в един свят, който е постоянно онлайн?

Това е изключително важно, и благодаря че повдигате този въпрос. За всеки е ясно, че не се ядат мръсотии от улицата. Но явно не е ясно, че това, което влиза в нас чрез Тикток и подобни, е храна за ума. Честно казано, по-добре да ядем развалена храна, отколкото да замърсяваме ума си по този начин.

Какво означава за Вас „Мъдра усмивка“ в контекста на бизнеса – признак на слабост или на върховна интелигентност?

Мъдрата усмивка е модерен форум за интелигентни хора. Хора, които осъзнават, че само материалните достижения няма да им донесат нито висше разбиране, нито висше щастие. Това е различно пространство, където можем да търсим и откриваме себе си.

Ако успехът е филм, а вие сте неговият режисьор, каква е финалната сцена, която бихте искали да заснемете в края на своя път?

В далечината виждам поляна край реката. Там играят малки деца – момчета и момичета. Нищо, абсолютно, нищо не може да ги притесни или отвлече от техните забавления. Аз знам, че работата ми в този живот е съвършена, не се обръщам назад, защото усещам, че всичко е оставено в ред. Бавно и предпазливо тръгвам към играещите си деца. Неусетно, с всяка изминала крачка, аз се превръщам в дете и миналото напълно изчезва…

автор: Елица Пенова