Против дефицита: Бизнесът предлага изваждане на Covid добавката от пенсиите

Обявените от правителството мерки са напълно наложителни, тъй като средствата, които се отделят за заплати в бюджетната сфера и за издръжката ѝ като цяло достигнаха невиждани размери като абсолютна стойност и като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Не е сигурно, че те ще са достатъчни за свеждане на бюджетния дефицит в рамките на 3% от БВП, тъй като дефицитът за миналата година не съответства на официалните данни, има и прехвърлен дефицит към тази година. Това мнение изрази Васил Велев, председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Вчера финансовият министър Гълъб Донев и двамата му заместници обявиха съкращения в бюджетния сектор с 10% от 1 септември тази година и отпадане на автоматичните механизми за индексиране на заплатите в бюджетни сектори със средната или минималната заплата в страната. Планира се също от 1 август да бъдат вдигнати минималните осигурителни прагове и таванът на осигурителния доход.

„Миналата година авансово се взе данък „печалба“ от някои сектори, авансово се прибра дивидентът от държавните предприятия и това допълнително затруднява задачата пред новото правителство. Тя и без това не е лесна след четири години на разюздана бюджетна политика и огромни дефицити, финансирани с най-бързо растящия дълг в ЕС за миналата година“, изтъкна Велев.

Възможно е да се наложат по-болезнени мерки от предлаганите за свиване на бюджетния дефицит до възприетия в ЕС праг от 3%, счита той.

Такива мерки може да са свързани с изваждане на Covid добавката от пенсиите,

което би довело до по-малкото им или нулево увеличение.

„45% от пенсионерите в България получават минимална пенсия. Такава, на първо място, изобщо не трябва да съществува. Пенсиите следва да съответстват на осигурителния принос. Когато хора, които са укривали осигуровки и са с ниска квалификация, получават същата пенсия като тези, които добросъвестно са ги плащали и са със средна или висока квалификация, това е несправедливо и е гориво за сивия сектор.“

Преразходи, които се дължат на злоупотреби, има и в социалната система, счита Велев и даде пример със съществуващото в България универсално ТЕЛК решение, което отключва около 30 привилегии, но не води до нужния резултат. А той е остатъчна работоспособност, рехабилитация и интеграция на хората на пазара на труда.

Пробойни има и в здравеопазването, посочи гостът.

България е сред страните с най-голям брой болнични легла на глава от населението в ЕС. Населението, т.е. пациентите, намалява, а леглата в болниците се увеличават. Не се полагат усилия хората да не се разболяват, а тъкмо обратното, има стремеж болничните легла да се населват, за да се вземат пари от Здравната каса, обобщи положението Велев.

„Делът от бюджета на Здравната каса, който отива за профилактика, е три пъти по-нисък от средното ниво в ЕС, а дяловете за болнично лечение и лекарства са в пъти по-големи от средното за съюза.“

Нужно е да се въведат европейски стандарти за скрининг, който в България започва от по-късна възраст, обхватът на прегледите е по-малък и те често са формални, а за хората, които не се грижат за здравето си, не са предвидени санкции, отбеляза събеседникът.

„Моделът е направен така, че икономическите агенти печелят, когато хората са болни, а не когато не се разболяват. Това решително трябва да се промени“, изтъкна той.

Във висшето образование България, по данни на Националната агенция за оценяване и акредитация,

има капацитет да обучава 416 хил. студенти, но в действителност броят им е 190 хил.,

при това не точно по специалностите, които икономиката и бизнесът изискват, посочи Велев.

Оказва се, че имаме капацитет от 400 хил. студенти, обучаваме два пъти по-малко, а от тях още два пъти по-малко вършат работа на бизнеса, подчерта той и добави, че не призовава да се намалят парите за образование, а средствата да се разходват по-ефективно.

Важно е да се продължат започнатите реформи за ограничаване на пренаселени специалности като икономика, право, обществени науки, администрация и управление, туризъм, където реализацията на студентите на позиции, изискващи висше образование, е под 50%, счита Велев. В същото време съществува остър недостиг на инженерно-технически кадри и на специалисти с подготовка по физика, химия, биология, математика, добави той.

Предприятията в ЕС потребяват електроенергия на цена, която е над два пъти по-висока от тази на конкурентите им в Америка и Китай.

Това прави европейската икономика неконкурентоспособна и води до деиндустриализация.

Сбърканата Зелена сделка е голямата причина за това, счита Велев.

Освен това страните членки на ЕС плащат 75 евро за тон въглеродни емисии, докато в Китай цената е под 10 евро, а в САЩ, Индия и Русия е дори по-ниска. Това също е причина за неконкурентоспособност на европейския бизнес, изтъкна той.

„Затова базовата индустрия се изнася от Европа и отива в САЩ, Китай, Индия. Европа се деиндустриализира и лозунгите за реиндустриализация са пълна глупост. Към проблема с високите цени на енергията се прибавят регулациите и скъпата работна ръка.“

Велев счита, че българското правителство трябва спешно да изработи позиция на страната ни за това как да се реформира европейската система за търговия с емисии, която да бъде представена в Брюксел. Срокът е 8 юни.

„Трябва да направим така, че емисиите в Европа да струват толкова, колкото в Китай и тогава цената на електроенергията ще бъде по-ниска, а базовата индустрия няма да бъде неконкурентоспособна“, изтъкна гостът.

Трябва ли да се промени освобождаването на държавните служители от плащане на осигуровки? Как бюджетният сектор „изсмуква“ реалната икономика? Защо е нужно темпът на нарастване на възнагражденията в бюджетната сфера да се забави? Как могат да се оптимизират бюджетните разходи? Защо системата за въглеродни мита на ЕС CBAM унищожава европейското машиностроене и електротехника?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria