Любомир Каримански осъди Асен Василев за клевета на три инстанции

Любомир Каримански, който е член на Управителния съвет на БНБ, е осъдил на три инстанции лидера на ПП Асен Василев за клевета. Това съобщи самият той в своя фейсбук публикация.

Асен Василев трябва да заплати на Каримански сумата от 2556, 46 евро (равностойността на 5000 лева), става ясно от решението на съда. Като първоначалният иск е бил за 10 хил. лева. Делото е заради изказване на Асен Василев от 9 април 2022 г., в предаването "Седмицата" по "Дарик радио", че с подпис на Каримански са откраднати 1 000 000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор е бил.

"Спечелването на дело в съда - на три съдебни инстанции за клевета и очерняне на професионалното достойнство и лична чест - представлява най-висшата степен на реабилитация, доказвайки, че обективната истина надделява над злонамерените лъжи.", заявява Каримански. 

Според ВКС след изказването на Асен Василев Каримански бил ядосан, притеснен, чувствал се унизен и омерзен от казаното от лидера на "Продължаваме промяната". Разстроил се емоционално, затворил се в себе си и не желаел да комуникира с близки, приятели и дори със семейството си. Интервюто породило съмнение у неговите колеги от парламентарната група на ИТН и останалите относно моралните му качества. Получил безсъние и чувство на тревожност, но не било доказано да е получил посттравматично стресово разстройство, казват магистратите.

На 23.06.2026 година Върховният касационен съд, I-во гражданско отделение 3-ти състав, окончателно осъди Асен Василев за клеветническите твърдения, отправени към мен преди почти 4 години. 

Благодаря на българския съд, че разпозна истината и произнесе справедлива присъда. 

Каримански благодари и на адвоката си Валя Гигова и екипа ѝ за професионализма и перфектната защита в съда  през тези трудни за него 4 години. 

Клеветническите твърдения срещу мен и опитите да бъда очернен, причиниха огромни лични и професионални трудности, но днешното решение потвърждава, че злословието и набедяването не вземат превес  над истината, коментира още Каримански.
 

Той публикува и няколко цитата от мотивите на съда: 

„…Правата, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - право на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито отправяне на обиди. Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на разпространяване на информация. Публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към публични личности, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез отправяне на клевета или нанасяне на обида. …"