Икономисти: Производителността трябва да определя минималната заплата

Синдикати и работодатели постигнаха напредък по формулата за определяне на минималната работна заплата след продължила няколко часа среща вчера, но преговорите продължават. Спорът остава кои критерии трябва да имат най-голяма тежест.

Сред показателите, около които социалните партньори са постигнали съгласие, са покупателната способност, ръстът на заплатите и производителността на труда, съобщи bTV.

Според икономиста Никола Филипов именно производителността на труда трябва да има основна роля при формирането на минималната работна заплата.
По думите му това е показателят, който в най-голяма степен определя какво трябва да бъде заплащането в една пазарна икономика.

Филипов постави под въпрос и разбирането, че чрез увеличаването на минималната работна заплата държавата директно се бори с бедността. Той обърна внимание, че голяма част от заплатите в публичния сектор се формират на базата на минималната работна заплата.

Така при нейното увеличение се повишават и възнагражденията на политици и администрация, което според него може да води до по-големи бюджетни дефицити. А те от своя страна са проинфлационни.

Друг фактор е, че повишаването на минималната работна заплата води до по-високи данъчни постъпления, което намалява паричния дефицит в НОИ. Според Филипов обаче държавата чрез тези механизми се опитва да постига и други цели.

Според икономиста Петър Ганев напрежението между социалните партньори вероятно отново ще се увеличи.

"Когато социални партньори коментират такава тема, те обикновено се скарват. Някои от тях дори имат интерес да се скарат, за да придобият повече обществена значимост“, коментира той.

По думите му сравнително простите формули работят по-добре. Според него досегашният механизъм е бил проблемен, тъй като е създавал своеобразно "безкрайно колело" – средната заплата се повишава, а след това повишава и минималната.
.В същото време формулата е намалявала общественото напрежение, тъй като всеки е можел сравнително лесно да изчисли каква ще бъде минималната заплата предварително.

Ганев даде за пример и швейцарското правило при пенсиите, при което се използват два показателя – инфлацията и осигурителният доход. По думите му те понякога се разминават, но като цяло се движат в една посока и се балансират.

Според Ганев производителността на труда има връзка с жизнения стандарт и инфлацията, но големият проблем остава липсата на достатъчно гъвкавост.

Той посочи, че няма различни механизми по сектори и региони.
"Колкото и умно да го измислим, Видин не може да е като София. И винаги ще има изкривяване", заяви Ганев.

По думите му механизмът никога няма да работи перфектно, но трябва да бъде направен така, че да не създава сериозни макроикономически проблеми. Като пример той посочи възможността при икономическа криза и забавяне на растежа минималната заплата да бъде увеличена с 20%. Според него това би могло да доведе до сериозни изкривявания на пазара на труда.

Ганев обърна внимание и на европейската директива, която задължава България да изработи механизъм за минималната работна заплата, както и на ангажиментите по Плана за възстановяване. Според него големият въпрос е свързан с индустриалните отношения и договарянето между работодатели и синдикати.

Той даде за пример Финландия, където според него на секторно и регионално ниво могат да се договарят условията там, където има реално представителство.
Проблемът в България обаче е именно липсата на достатъчно представителство. По думите му има цели сектори и групи хора, които остават недостатъчно представени.

Той даде за пример технологичния сектор, който според него е бил изключен от процеса.

"Що не ги искаме, като са най-динамичният сектор“, коментира икономистът

Според Никола Филипов в различните сектори и области в България има сериозна сегментация. Той посочи, че в хотелиерството и ресторантьорството минималната работна заплата е близо до 70% от възнагражденията, докато в IT сектора е малко под 20%.
Според него има и значителни регионални различия. Докато на национално ниво минималната работна заплата е около 60%, в София тя е около 30%.

Затова според Филипов трябва да се внимава какъв механизъм ще бъде избран, за да не се създадат допълнителни проблеми.

Той подчерта и друг важен момент – всеки модел изисква време, за да бъде приложен.

Според него може да се стигне до ситуация, в която икономиката вече е в рецесия, но заради забавянето при прилагането на новия механизъм минималната работна заплата продължава да се поддържа на високо ниво две или три години.

Затова формулата и нейното прилагане трябва да бъдат внимателно обмислени.