Съдът наложи доживотен затвор на Омар Аднан, прегазил полицаи в Бургас

Апелативен съд – Бургас наложи наказание „доживотен затвор“ на сирийския водач на автобус Омар Аднан, причинил катастрофата на кръстовището „Трапезица“ в Бургас, при която през август 2022 година загинаха двама полицейски служители, съобщиха от пресцентъра на съда.

Сирийският гражданин О. А. бе признат за виновен за трагичния инцидент от 25 август 2022 година. При управление на пътнически автобус „Мерцедес“ по бул. „Тодор Александров“ той навлиза в кръговото кръстовище „Трапезица“ със скорост от около 78 км/ч, пренебрегвайки подадените от контролните органи сигнали за спиране. Вместо да отбие в най-дясната лента, водачът продължава движението си с превишена скорост и блъска разположения на кръстовището патрулен автомобил „Шкода Рапид“ с включена светлинна сигнализация. Вследствие на сблъсъка умишлено е причинена смъртта на двамата полицейски служители от Първо РУ – Бургас, Йордан Илиев и Атанас Градев. Деянието е квалифицирано като особено тежък случай. Окръжният съд в гр. Бургас осъди водача на 20 години „лишаване от свобода“ през февруари 2025 година. 

Делото пред въззивната инстанция бе образувано по протест на прокурор при ОП – Бургас. Срещу присъдата на първата инстанция бяха подадени и жалби от частните обвинители и от защитника на подсъдимия. Бургаският апелативен съд прие, че въззивният протест и въззивните жалби на частните обвинители в частта относно наказанието са основателни и измени присъдата. 

Според въззивния състав не се касае за еднократно нарушение на правилата за движение или за моментна неправилна реакция, довела до тежък резултат. Сблъсъкът представлява заключителният момент на продължително поведение, при което подсъдимият последователно е отказвал да изпълни законни разпореждания за спиране, продължил е движението с многотонен автобус с висока скорост, възпрепятствал е полицейските автомобили да го изпреварят и е достигнал до града, без да преустанови преследваната от него цел. 

В резултат са загинали двама полицейски служители, при изпълнение на служебни действия по преустановяване на опасното движение на автобуса. Съдът отчита и допълнителното значение на неправоспособността на подсъдимия като водач и мащабът на създадената опасност за останалите лица. В автобуса са се намирали 47 пътници, сред които жени и деца, значителна част от които са били на пода и между седалките, без нормална възможност за обезопасяване. Опасността не е била ограничена само до пътуващите в автобуса и до полицейските служители. От показанията на свидетели се установяват конкретни ситуации, при които поведението на подсъдимия е създало непосредствен риск и за други участници в движението. Тези обстоятелства разкриват интензитет на обществената опасност, който значително надхвърля обичайното съдържание на престъплението от този вид, подчертава съдът в решението си.

Поведението на подсъдимия разкрива не просто моментна грешка в преценката, а изключителна устойчивост на решението за продължаване на непосредствено преследваната противоправна цел въпреки прогресивно нарастващата опасност за живота и здравето на множество лица. Към това се добавя и поведението непосредствено след сблъсъка – липсата на спирачна реакция и след първоначалния удар, последвалото напускане на местопроизшествието и предприетото бягство. Съдът набляга на тези обстоятелства, които сами по себе си не доказват непоправимост на личността, но имат отношение при преценката за необходимата продължителност и интензитет на поправителното и превъзпитателното въздействие. 

Апелативният съд приема, че извършеното деяние налага продължително институционално въздействие върху подсъдимия. 

От гледната точка на генералната превенция на наказанието следва да утвърди принципа, че съзнателното управление на моторно превозно средство по начин, създаващ продължителен и непосредствен риск за живота на множество лица - съчетано с многократно неподчинение на законни полицейски разпореждания и довело до умишлено причиняване на смърт при евентуален умисъл налага възможно най-строгата и справедлива наказателна реакция. 

Принципът на справедливостта изисква наказанието да бъде съобразено както с индивидуалната вина, така и с действителната обществена опасност на престъплението и дееца. Макар смекчаващите обстоятелства да не са пренебрегнати, съдът е категоричен, че те в никакъв случай не могат да оправдаят или омаловажат изключителната тежест на престъплението. 

Според апелативните съдии наложеното от Окръжен съд – Бургас наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20  години е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, тъй като е налице съществено несъответствие между неговия вид, конкретната обществена опасност на престъплението и дееца и целите на наказанието. Максималното срочно лишаване от свобода не отразява в необходимата степен изключителната тежест на конкретното престъпление и не осигурява необходимото по продължителност наказателно, поправително и превъзпитателно въздействие, съответно на конкретната обществена опасност на деянието и дееца. При цялостната съпоставка на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при отчитане на изключителната тежест на престъплението и на необходимостта от постигане в пълна степен на целите на закона, въззивният съд намира, че справедливото наказание за извършеното престъпление е „доживотен затвор“ при първоначален „специален“ режим на изтърпяване.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.