Какво ще се случи с помощник-фармацевтите?

Предложенията за понижаване на образователното ниво на помощник-фармацевтите биха били пагубни за сектора и биха се отразили преди всичко на пациентите. Професията трябва да запази статута си на висше образование. Проблемите в сектора трябва да се решават чрез по-добра подготовка и последваща квалификация, а не чрез понижаване на образователните изисквания. Това коментира Лиляна Петрова, председател на УС на Българската асоциация на помощник-фармацевтите, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

„Тази идея, която се предлага, и ако се започва с това да се понижи нивото на образование, според нас би била пагубна за сектора. Във фармацевтичния сектор изобщо, и в науката, и в медицината има нужда от по-обучени хора, от хора с повече знания.“

Петрова посочи, че според организацията помощник-фармацевтите и магистър-фармацевтите са сродни професии с различно ниво на образование и допълващи се дейности. Тя оспори твърдението, че професионалните им правомощия се припокриват с тези на магистър-фармацевтите, и се позова на квалификационната характеристика на професията.

„Магистрите са магистри с 5-годишно образование, ние сме с професионален бакалавър с 3 години и това е дейност, която се допълва. По квалификационна характеристика помощник-фармацевтите са медицински специалисти, подготвени да работят самостоятелно, за да отпускат лекарства без лекарско предписание. И сме подготвени да отпускаме лекарства, които са по лекарско предписание, под контрол на магистър.“

Ролята на помощник-фармацевтите според Петрова е особено важна за малките населени места. Тя припомни, че промените в нормативната уредба са засегнали особено силно аптечната достъпност в селата. Тя посочи, че през последните години по програми за развитие и устойчивост са открити девет аптеки в труднодостъпни региони, докато са били закрити 25 аптеки на помощник-фармацевти.

„При мен има една голяма папка с писма на кметове, които искат да възстановим аптеките на помощник-фармацевти. За последните няколко години, когато по Плана за възстановяване и устойчивост се даваха средства за разкриване на аптеки в труднодостъпни и проблемни региони, са открити 9 аптеки, а са закрити 25 на помощник-фармацевти. Това дава отговор каква е ролята на помощник-фармацевтите в малките населени места.“

Петрова заяви, че постепенното намаляване на приема за специалността би създало допълнителен проблем с кадрите. Според нея професията изисква не само знания, но и практика и умения, които се изграждат с времето. Тя посочи и че системата на аптеките не може да разчита единствено на магистър-фармацевти.

Петрова заяви, че интересът към професията остава, включително от хора, които се преквалифицират, но ограниченията върху правомощията създават неудовлетвореност сред завършилите. По думите ѝ за последните шест години секторът е загубил над 300 души, без да се включват пенсиониралите се.

„Не да се намалят заплати, не да се намалява нивото на образование, а точно обратното – да се държи и да има контрол върху това като завършиш. Реформа в тази посока би била полезна за всички.“

Необходимата реформа във фармацевтичния сектор според Петрова трябва да бъде насочена към следдипломното обучение и контрола върху квалификацията на кадрите. Тя посочи, че дипломата е начало на професионалното развитие, а при работа със здравето на хората знанията трябва да се надграждат. Петрова отбеляза и че асоциацията е организирала над 240 следдипломни обучения за шест години.

„Аз виждам една разумна реформа във фармацевтичния сектор, която трябва да се проведе, да се държи изключително много и да има контрол върху това всички кадри - и магистър-фармацевти, и помощник-фармацевти - да преминават през качествени следдипломни обучения.“

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria