Промени в Закона за защита от дискриминация

Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Комисията е водеща по законопроекта, предаде БНР. 

Народните представители в комисията гласуваха единодушно „за".

Общата цел за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете в България чрез въвеждане на задължителни механизми за прозрачност, мониторинг и правоприлагане. Това каза зам.-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска при представяне на законопроекта.

Приемането му се налага от необходимостта България да изпълни задължението си като държава членка на ЕС за транспониране на Директива (ЕС) 2023/970, срокът за което беше до 7 юни 2026г. Неспазването на срока на това задължение би могло да доведе до образуване на производство за нарушение срещу страната и налагане на финансови санкции, коментира Клисурска. 

На КЗД се възлагат функциите, необходими за системно наблюдение на равнопоставеността при заплащането на ниво работодател – по събиране и публикуване на структурирани данни за разликата в заплащането на жените и мъжете от работодателите, по разработване на аналитични инструменти за оценка на неравенствата в заплащането по пол и анализиране на причините за разликите в заплащането, се посочва още в мотивите. 

По време на заседанието председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Елка Божова представи становище от името на Комисията. КЗД принципно подкрепя транспонирането в българското законодателство на Директивата, но декларира, че не подкрепя така изготвения законопроект, се посочва в становището. Приемането на този законопроект ще доведе до практическа невъзможност, както за реално прилагане на Закона за защита от дискриминация, така и до невъзможност за реално изпълнение от страна на България на Директивата, смятат от КЗД. 

КЗД е независим държавен орган с правораздавателни функции, който действа като арбитър между страните в производствата по Закона за защита от дискриминация. Комисията не е орган на изпълнителната власт, който да извършва текущ контрол и да санкционира субекти за нарушения на трудовото законодателство, посочват от КЗД. 

Предвидените данни, които проектът задължава КЗД да събира, представляват чувствителни лични данни по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR). Към настоящия момент същата информация вече се събира, обработва и съхранява по нормативно установени правила от Националната агенция за приходите (НАП), Националния статистически институт (НСИ) и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ). Задължението на бизнеса и други предвидени в законопроекта предприятия е да предоставя повторно тази информация на КЗД, което генерира огромна и излишна административна тежест за работодателите и органите по назначаване, се посочва в становището.