Застаряваме: България се стопи с над 14 000 души за година

Населението на страната вече е 6,42 млн. души, средната възраст достигна 45,4 години, а 192 населени места са без нито един жител. Въпреки положителната миграция, естественият спад продължава да определя демографската картина.

България продължава да губи население, а данните за 2025 г. показват и ново понижение на раждаемостта. Към 31 декември миналата година в страната живеят 6 423 207 души - с 14 153 по-малко спрямо края на 2024 г., или спад от 0,22%.

Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за населението и демографските процеси през 2025 г.

Промените не се изчерпват с общия брой жители. Населението застарява, раждат се по-малко деца, а в значителна част от малките населени места хората са останали съвсем малко или вече няма никого.

По-малко бебета, повече възрастни хора

През 2025 г. в България са родени живи 50 241 деца. Това е с 3187 по-малко спрямо предходната година, или спад от 6%.

В същото време броят на починалите достига 99 479 души. Така разликата между живородените и починалите води до отрицателен естествен прираст от 49 238 души.

Застаряването също е отчетливо. Средната възраст на населението достига 45,4 години. В градовете тя е 44,6 години, а в селата - 47,7 години.

Хората на 65 и повече години са 1 557 851, или 24,3% от всички жители на страната. За сравнение, децата под 15 години са 891 674, което представлява 13,9% от населението.

Хората в трудоспособна възраст са 3 764 842 души, или 58,6% от населението. В същото време на всеки 100 души, които излизат от трудоспособна възраст, се падат 75 души, които навлизат в нея.

Населени места са без жители

Демографският спад се вижда особено ясно на картата на страната. В България има 192 населени места без нито един жител. В други 1280 селища, или 24,4% от всички, живеят между 1 и 49 души.

Към края на 2025 г. страната има 5256 населени места - 257 града и 4999 села. Най-голямото село е Лозен в Столична община с 6671 жители, а най-малкият град е Мелник със 181 души.

Разпределението на населението също е неравномерно. В столицата живеят 1 303 813 души, или 20,3% от населението на България. В Северозападния статистически район жителите са 647 273 - 10,1% от общия брой.

Повече хора идват

Външната миграция остава фактор, който частично компенсира естественото намаляване на населението.

През 2025 г. 44 640 души са променили обичайното си местоживеене от чужбина към България. Сред тях са както българи, завърнали се в страната, така и чужди граждани, получили право или статут за пребиваване.

От пристигналите 45,9% са граждани на държави извън Европейския съюз, 38,9% са български граждани, а 15,2% са граждани на други страни от ЕС.

Най-голям е делът на имигрантите от Турция - 25,1%. Следват Украйна с 18,5% и Германия с 9,1%.

През същата година 9555 души са променили настоящия си адрес от България в чужбина. Така механичният прираст - разликата между заселилите се и напусналите страната - е положителен и достига 35 085 души.

Този приток обаче не е достатъчен, за да компенсира естествения спад от 49 238 души.
Резултатът е намаление на населението с 14 153 души за година. 

Данните на НСИ показват, че въпреки положителната миграция България продължава да се сблъсква с три основни демографски тенденции  - по-малко раждания, застаряване и обезлюдяване на част от населените места.