От Желев до Йотова: Исторически поглед на президентите на България

В края на 80-те години България поема по пътя на политическите промени след повече от четири десетилетия комунистическо управление. От тогава до сега в новата ни история сме имали шестима президенти, а настоящите избори могат да направят Илияна Йотова първата жена-президент.

Президентската институция преминава през различни етапи - демократичния преход, икономическите кризи, евроатлантическата интеграция, политическите конфликти и поредицата от предсрочни избори.

Желю Желев и демократичния преход

Желю Желев е роден през 1935 г. Философ по образование, той е отстранен от академичните среди заради критиките си към комунистическата идеология. След промените от 10 ноември 1989 г. Желев оглавява Съюза на демократичните сили (СДС), а на 1 август 1990 г. става президент на България. През 1992 г. печели първите преки президентски избори.

Управлението му преминава през болезнени реформи, политически конфликти и разрив с част от собствените му съюзници. Изказването му на срещата в Бояна през 1992 г. остава в политическата история като "Боянските ливади".

В този период България постепенно се ориентира към Запада и първа признава независимостта на Република Македония. Желев напуска президентския пост през 1997 г. и умира през 2015 г.

В историята Желев остава като държавен глава, изправен пред трудната задача страната да изгради демократични институции и да се научи да живее в условията на политическа свобода.

Петър Стоянов  и тежката “Виденова зима”

Зимата на 1996-1997 г. е сред най-тежките периоди в новата българска история. Хиперинфлацията, фалиралите банки, обезценяването на спестяванията и масовите протести поставят страната на ръба на финансов колапс, предава Bulgaria ON AIR.

В този момент президентския пост поема Петър Стоянов, юрист от Пловдив, който печели президентските избори през 1996 г. и встъпва в длъжност през януари 1997 г., превръщайки се в най-младия български държавен глава до този момент.

"Ние не гоним еднодневен ефект. Ние сме сигурни, че това, което чакаме да се случи, няма да се случи днес. Пред нас има твърде много дни и твърде много усилия, които трябва да положим", заявява Стоянов преди години.

На 4 февруари 1997 г., след драматични преговори, БСП връща мандата за съставяне на правителство. Стоянов назначава служебния кабинет на Стефан Софиянски, а България започва подготовка за въвеждането на валутен борд.

Пред страната стои и важен геополитически избор. Стоянов защитава курса към НАТО, включително при разговорите си с руския президент Борис Елцин в Москва.

През 1999 г., по време на войната в Косово, България разрешава използването на въздушното си пространство от НАТО. Същата година американският президент Бил Клинтън посещава страната, а започват и преговорите за членство в Европейския съюз. Конфликтите с правителството на Иван Костов обаче отслабват десницата. През 2001 г. Стоянов губи президентските избори от Георги Първанов и напуска поста през януари 2002 г.

Мандатът му остава свързан с преодоляването на финансовата катастрофа и утвърждаването на стратегическия курс към НАТО и Европейския съюз.

Историкът Георги Първанов

Първанов, историк по образование, бивш лидер на БСП печели изборите през 2001 година. Мандатът му знаков - по негово време България става член на НАТО през 2004 г., а три години по-късно се присъединява и към Европейския съюз.

Паралелно с европейската интеграция Първанов развива отношенията с Москва. През 2008 г. той определя енергийните проекти АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис" като "голям шлем".

Инициативите предизвикват остри спорове за зависимостта на България от Русия, а впоследствие остават нереализирани.

През 2005 г. президентът съдейства за създаването на тройната коалиция. Две години по-късно България посреща освободените от Либия пет български медицински сестри и палестински лекар. Първанов подписва указа за помилването им.

Президентството му е белязано и от разкритията за сътрудничеството му с Държавна сигурност под псевдонима "Гоце", както и от конфликти с правителството на Бойко Борисов.

През 2012 г. Първанов напуска поста след два пълни мандата. Управлението му остава свързано с присъединяването на България към западните съюзи, но и с продължаващия обществен спор за отношенията с Русия и комунистическото минало.

Плевнелиев - политическа нестабилност и граждански протести

Пет години, пет правителства, три парламента, два служебни кабинета и стотици дни на протести. Така може да бъде обобщен президентският мандат на Росен Плевнелиев, избран за държавен глава през 2011 година. 

Преди да стане президент, Плевнелиев беше министър на регионалното развитие в първия кабинет “Борисов”. Още през 2013 г. протестите срещу високите сметки за електроенергия водят до оставката на кабинета "Борисов". Следва правителството на Пламен Орешарски.

Назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС предизвиква нова протестна вълна. В отговор на политическото напрежение президентът оттегля доверието си от правителството.

През 2014 г. фалитът на Корпоративна търговска банка разтърсва банковата система, а Плевнелиев назначава второто си служебно правителство. Същата година Русия анексира Крим, което поставя отношенията с Москва и европейската сигурност във фокуса на политическия дебат.

Българският президент заема категорична позиция срещу действията на Русия и настоява за европейско единство и енергийна независимост. През 2017 г. Плевнелиев напуска президентския пост, без да се кандидатира за втори мандат. Управлението му остава белязано от политическа нестабилност, гражданско противопоставяне и изпитания пред евроатлантическия избор на България.

Румен Радев и служебните правителства

Румен Радев остава на поста два мандата. По негово време се сменят седем служебни правителства. Те са белязани от поредица предсрочни избори.

Бивш командир на Военновъздушните сили, Радев печели президентските избори през 2016 г. с подкрепата на БСП. Отношенията му с Бойко Борисов постепенно прерастват в открит политически конфликт.

На 9 юли 2020 г. прокуратурата влиза в президентството, а Радев излиза сред протестиращите с вдигнат юмрук. Следват месеци на антиправителствени демонстрации, а от 2021 г. политическата система навлиза в продължителна криза.
Парламентите се сменят, а президентът назначава поредица от служебни кабинети.

През 2021 г. Радев печели втори мандат. Руската инвазия в Украйна обаче поставя на изпитание външнополитическите му позиции. Изказванията му за военната помощ за Киев и рисковете от въвличане на България във войната предизвикват остри спорове.
Следват конфликти с "Продължаваме промяната" и парламентарното мнозинство, което ограничава част от президентските правомощия при назначаването на служебни правителства.

През януари 2026 г. Радев предприема безпрецедентен ход, като подава оставка, за да продължи политическата си кариера извън президентството.

Журналистът Илияна Йотова

През януари 2026 г. за първи път в историята на България жена застава начело на държавата. Илияна Йотова, родена през 1964 г., започва професионалния си път в Българската национална телевизия, където достига до ръководството на новините.
През 1997 г. влиза в политиката като говорител на БСП. Следват мандат в Народното събрание и близо десет години в Европейския парламент, където работи по въпросите на миграцията, сигурността и Шенген.

През 2016 г. Йотова става вицепрезидент на Румен Радев, а през 2021 г. двамата печелят втори мандат. След оставката му тя поема президентските функции.

Като държавен глава Йотова назначава служебно правителство начело с Андрей Гюров, налага вето върху ограниченията за изборните секции извън Европейския съюз и преминава през поредната политическа криза.

След изборите през април Румен Радев оглавява редовното правителство, а пред Йотова остават сериозни предизвикателства - войната в Украйна, сигурността в Черноморския регион и ролята на България в Европа.

Пътят ѝ от телевизионната журналистика през Европейския парламент и вицепрезидентството до най-високия държавен пост отразява и промените в българския политически живот през последните десетилетия.

По Конституция, ако Йотова спечели тези избори, след това може да се кандидатира и за още един мандат.

Историята на шестимата държавни глави очертава пътя на България след края на комунистическия режим и продължаващия стремеж да намери равновесие между свободата, властта и отговорността.

Вижте повече в репортажа на Димитър Абрашев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.