Кога Иран може да има атомна бомба?

След като поредните преговори между Запада и Техеран по въпроса за иранската ядрена програма (очаквано) приключиха напълно безуспешно, дискусиите по темата се възобновиха с пълна сила. Както може да се предполага особено активни в разискванията са в Израел, където опасенията от ядрено въоръжен Иран са в критичната си точка.

По високите етажи на израелските власт и военно командване обаче има сериозни разминавания що се отнася до действията, които трябва да се предприемат. Местните медии са категорични, че има обособени два лагера.

Единият е воден от премиера Нетаняху и министъра на отбраната Ехуд Барак. Според тях Иран е реална, непосредствена заплаха за Израел и затова трябва да се реагира адекватно. Тоест със сила.

Другият лагер, в който влизат висши военни и разузнавачи, в това число вече бившите шефове на армията и на военното разузнаване, е за търпелив подход, без излишни рискове.

За редица влиятелни фигури в политиката и армията ще е голяма грешка, ако Техеран бъде атакуван прибързано. Грешка, която може да коства много и в крайна сметка да не доведе до охлаждане на иранските ядрени амбиции. Подобно мнение нееднократно е изказвал командирът на израелската армия Габи Ашкенази, който бил толкова притеснен от силното желание за агресивен подход от страна на Нетаняху, че лично помолил президента Перес и двама бивши генерали за помощ в убеждаването на премиера за успокояване на топката. В резултат Ашкенази беше заменен с по-радикалния Йоав Галант.

В цялата полемика се намеси и една от най-уважаваните личности в израелските служби Меир Даган – пенсиониращият се директор на Мосад. За осем година начело на Института за разследване и специални задачи Даган винаги е бил в сянка и медийните му изяви са били свеждани до абсолютния минимум. Явно усещайки войнствените настроения в правителството обаче, той реши да каже няколко думи на изпроводяк.

Даган директно се противопостави на военния министър Барак, който упорито твърди, че Иран може да се сдобие с атомна бомба още тази година. Според шефа на една от най-добрите разузнавателни служби в света срокът е поне с четири години по-дълъг, пише "Newsweek".

Меир Даган стигна още по-далеч като направи уточнението, че този срок е валиден само при положение, че „светът остане в изчаквателно положение” и остави Иран да прави каквото си поиска. 

Безспорно 65-годишният Даган иска да получи публично признание за успешните действия за значителното забавяне на иранската ядрена програма (в това число и чрез компютърен саботаж), но анализатори са категорични, че това изявление има една основна цел. И тя е удар по нарастващите амбиции за военен поход срещу Иран.

Защото когато шефът на Мосад каже 2015 година, едва ли са много тези, които са склонни да вярват, че израелските тайни служби са сбъркали точно с този срок. Така за Нетаняху става все по-трудно да лансира убеждението си, че моменталната война е единственият изход, пред членовете на собствения си кабинет, пред Белия дом, пред израелската общественост, пред света.

Неслучайно премиерът бил бесен от изказването на Даган, коментира израелската преса.

„Мисля, че приблизителните оценки на разузнаването са точно това – приблизителни оценки. Те варират от най-добрия до най-лошия сценарий”, е краткият премиерски коментар.

Критиките срещу шефа на Мосад не спират дотук: „Мисля, че това е личен анализ на Даган. Неговото виждане. Аз не мисля като него и смятам, че праща погрешно послание – хората ще си кажат: „Ооо, 2015 г. – дотогава има време, нека се отпуснем, няма нужда да бързаме”, коментира пред "Newsweek" бившият заместник-директор на разузнаването Илан Мизрахи.

Според Ефраим Халеви (друг бивш шеф от Мосад) иранците все още имат много слаби места и те трябва да се използват веднага, по всякакъв начин, дори и чрез военни удари.