Шоколад или война

Покрай драматичните събития в Либия, светът настръхна от опасността от петролна криза и рязко покачване на цената на черното злато. В една друга африканска страна също има необявена, но действителна гражданска война, която може да има глобален ефект върху консумацията на друго „злато” – сладкото, пише BBC.

Кот д`Ивоар е абсолютен лидер в производството на какао с 40% от целия пазар. Брегът на слоновата кост обаче е арена на яростна битка за власт и нещата съвсем скоро могат да излязат извън контрол. Само за 2-3 месеца цената на какаото скочи от 2900 долара за тон до 3669 долара.

Тъй като производството на какао носи над 35 на сто от приходите в държавната хазна, логично политическите съперници бързат да сложат ръка на този отрасъл.

Президентът Лоран Гбагбо, който отказва да освободи поста, въпреки изборната загуба през ноември, направо реши да национализира целия сектор, за да финансира своята лична армия.

Държавният глава е категоричен, че първият вот след официалния край на гражданската война (2002 г.) е бил фалшифициран, въпреки противоположното становище на ООН. И се готви за битка.

Но за битка му трябват пари. Конкретно – поне 150 млн. долара месечно само за издръжка на въоръжените му сили. Така че парите от какаото изглеждат логична мишена.

Гбагбо обаче няма пълен контрол върху управлението на страната. Като ръководител на само една от партиите в управляващата коалиция не може да неутрализира влиянието на Аласан Уатара, когото международната общност призна за легитимен победител в президентските избори. Именно Уатара успя да наложи запор върху износа на какао, за да спре паричния поток към паравоенните милиции на своя опонент.

Забраната за износ беше наложена преди шест седмици и оттогава покачването в цената на какаото е 15% до настоящата от 3669 долара за тон. 

В краткосрочен план все пак драстичен скок в цената не се очаква. Това се дължи най-вече на факта, че липсата на котдивоарското какао се компенсира от останалите големи износители като Гана, Индонезия, Нигерия и Камерун. Всъщност, ако забраната не беше факт, цената на какаото дори щеше да падне поради свръхпроизводство през 2010 година.

Но ако рестрикцията за износ продължи по-дълго, отварянето на огромна пропаст в глобалните доставки е неминуемо. Освен това с напредването на времето качеството на реколтата от миналата година ще пада заради лошите условия, при които се съхранява суровината в Кот д`Ивоар.

Така търговците на какао, производителите на сладкарски изделия и любителите на шоколад ще трябва да изчакат приключването на поредната политическа игра. Двата враждуващи лагера са далеч от компромис, а международната общност все още се въздържа от категорична намеса.

На тези, които страстно обичат шоколад, им остава да се надяват всичко да приключи бързо. Защото иначе ще платят скъпо борбата за власт в  Кот д`Ивоар.